АБОНАМЕНТ ЗА НОВИНИ [X]
Над 8,1 млн. евро ще получат проектите по мярката "Развитие на привлекателен и целогодишен туристически продукт чрез интелигентни решения, осигуряващи универсален достъп и участие" за периода 2021-2027 г. за пограничния регион България - Северна Македония.
Програмата трябваше да започне още през 2022 г., но беше отлагана няколко пъти. Тя дава право на румънците да се откажат от автомобили, по-стари от 15 години и да получат в замяна 3000 леи (1200 лв.), без да са задължени да купуват нова кола.
Бюджетът е в първоначално зададените параметри - с 3% дефицит, със сериозна капиталова програма, с едно преразпределение на част от капиталовите разходи към допълнително заплащане, което парламентът гласува, в размер на около 300 000 000 лева.
Трудното постигане на консенсус по важни за страната въпроси създава рискове за изпълнението на вече поети ангажименти, в т.ч. и по Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ), което може да доведе до по-висок бюджетен дефицит и до отлагане приемането на евротото и след 2025 г., се казва в Годишния доклад за икономическо развитие и политики.
Проектът е част от стартиралата през април инициатива „Красивото Средногорие“ и е продължение на дългосрочната програма на „Аурубис България“ за подобряване на условията за живот в района, както и популяризирането му като атрактивен културно-исторически център.
Средствата целята да осигурят необходимите ресурси за поддръжката и правилното функциониране на железопътната мрежа в страната.
Акцент ще бъде поставен върху Северна България, където има потенциал за развитие на индустриални зони, като целта е да се помогне на региона да навакса икономическото си изоставане спрямо Южна България, каза министърът.
Гръцкото правителство и ОСЕ подписаха договорно споразумение, което предвижда значително увеличение от 45 на 75 млн. евро, за да се осигурят необходимите ресурси за поддръжката и правилното функциониране на жп мрежата.
Очаква се предложенията да доведат до разширяване на достъпа до ресурси за европейската икономика, за постигане на целите за опазването на околната среда и за осигуряване на 1,8 милиарда евро нетни приходи до 2035 г., със създадени допълнителни работни места.
"Културно-духовното развитие е фактор за подобряване на качеството на живота в селските райони, намаляване на миграцията на хора, опазване на културното наследство и традициите в тези райони", заяви министър Вътев.