Силата на ВЕЦ: За 2-4 минути водата става електричество

Кармелита Денева, спец пратеник на EconomyNews.bg във ВЕЦ "Бързия", ВЕЦ "Клисура"

Между 2-4 минути са нужни в технологичен план, за да може една ВЕЦ да произведе електричеството и то да постъпи в енерегийната система на страната, за да бъде използвано. В този смисъл подобен тип електроенергия няма конкурент, дори  и при ядрените мощности.

Това обясни Радослав Славов, изпълнителен директор на "Енерго-Про България", като допълни, че средно претеглената борсова цена на произведената  електрическа енергия от водни източници през годината, е около 200-250 лева за мегаватчас. В крайната цена се отчитат преки и косвени разходи на конкретната централа. 

 ВЕЦ "Клисура" и ВЕЦ "Бързия", които се намират в близост до село Бързия, община Берковица са напълно рехабилитирани, те са собственост на "Енерго-Про" България. Двете централи са относително малки съоръжения, но те са незамени като допълващи мощности на електро-енергийната система на страната. 

Според данни на Асоциация "Хидроенергия" водната енергия заема 59% дял на инсталирана мощност от възобновяеми технологии през 2022 г. За 2022 година 3199 мегавата е инсталираната мощност във водноелектрическите централи.

На второ място в тази класация е соларната енергия с дял от 29% инсталирана мощност или 1560 мегавата, вятърната енергия е на трето място с 13% или 702 мегавата инсталирана мощност.

Прз 2022 година от водна енергия са произведени 3 731 048 мегаватчаса електроенергия, което съставлява 52% като дял на произведена енергия от възобновяеми технологии през 2022 г. Следват соларната (с 27 на сто) и вятърната енергия (с 21 процента).

"Вецовете са 55% от общия възобновяем микс на страната и ние ги наричаме кръвоносната система на възобновяемия сектор, защото ролята им е изключително важна", коментира изпълнителният директор на Асоциация "Хидроенергия" Теофана Текелиева-Григорова. Именно водната енергия подпомага интеграцията на енергията от слънце и вятър. 

Как работят тези малки ВЕЦ-ове?

Трите ВЕЦ-а - "Петрохан", "Бързия" и "Клисура" произвеждат общо 60 млн. киловатчаса електроенергия годишно, но тя не се произвежда равномерно, защото вецовете зависят от количеството валежи, обяснява Стилиян Тарлев, ръководител отдел "Производство, експлоатация и поддръжка на ВЕЦ" в "Енерго-Про България".

Месеците май, юни и юли тази година са били доста добри месеци откъм количество валежи. През последните два месеца обаче (септември и октомври) има пълно засушаване. През октомври вецовете почти не са работили, като затова са направени профилактични почиствания, прегледи и малки ремонти в тях.

Стилиян Тарлев акцентира, че при работата си водноелектрическите централи използват само кинетичната енергия на водата, като след това тя отива в реките. Централите реално не употребяват воден ресурс.

След преработване на съответните количества, водата се връща в руслото на реката, без да има изменение в количествения й състав. В този смисъл водноелектрическите централи няма как да окажат отрицателно въздействие върху водоснабдяването в страната.

ВЕЦ "Клисура" работи около 3800 часа годишно, като средногодишно производството е около 11,5 млн. киловатчаса електроенергия. Инсталираната мощност е 4 мегавата. ВЕЦ притежава две хидрогрупи по 2 мегавата мощност. ВЕЦ "Клисура" е свързан със 110-киловолтов електропровод, чрез който произведената енергия отива към подстанция "Берковица".

Другата част на електропровода се свързва с ВЕЦ "Бързия" и ВЕЦ "Петрохан". Това включва система от събирателни канали, три изравнителя (малки язовири) - "Петрохан", "Остра чука" и "Клисура" - и три ВЕЦ - "Петрохан", "Бързия" и "Клисура". Централите и напорните им деривации са собственост на "Енерго-Про България", а останалите хидротехнически съоръжения – на НЕК.

ВЕЦ "Клисура", ВЕЦ "Бързия" и ВЕЦ "Петрохан" са на 100% рехабилитирани. По този начин се е повишила мощността и ефективността на централите. Поетапно шестте агрегата на трите ВЕЦ-а от 2014 г. до 2017 г. са подменени. Общата инсталирана мощност на трите ВЕЦ-а е близо 18 мегавата.

Във ВЕЦ "Клисура" е извършена цялостна рехабилитация и модернизация, коментира Тарлев. Турбините са чисто нови. Генераторите са основно ремонтирани, като е запазен само корпусът на старите.

Системите за хидравлично управление и смазване са изцяло подменени с нови, които са съвременни от нов тип, използващи по-малко енергия. Те са по-екологични и са по-лесни за обслужване, като това води до по-малко предпоставки за аварии.

Трите трансформатора са нови. Съоръженията за измерване и комутация са нови, както и електрическата част средно напрежение. Системите за управление са от нов съвременен цифров тип с компютърно управление.

Релейните защити и възбудителните системи също са подменени изцяло. Самата сграда също е ремонтирана. ВЕЦ "Клисура" е обезпечена с оптична свързаност с другите две водноелектрически централи и се явява диспечерски център за другите централи на "Енерго-Про".

Във ВЕЦ "Бързия" също на 100% всичко е модернизирано. Централата е със сменено оборудване. ВЕЦ "Бързия" произвежда около 19-20 млн. киловатчаса, като инсталираната мощност е 6,4 мегавата. Разликата между ВЕЦ "Бързия" и ВЕЦ "Клисура" в т.нар. напор - т.е. от каква височина идва водата, уточни Стилиян Тарлев.

Разликата между двете централи като денивелация е 130 метра. Във ВЕЦ "Бързия" налягането е 36 бара, докато във ВЕЦ "Клисура" - 13 бара. ВЕЦ "Бързия" работи с малък дебит вода, но с високо налягане, докато ВЕЦ "Клисура" е с голям дебит, но с малко налягане.

Не малка част от новото оборудване и машини, монтирани в централите, е българско производство, отбелязва Стилиян Тарлев.

Инвестициите в сектора

Въпреки че водната енергия е на първо място като дял в произведената от ВЕИ през 2022 г., не се осъзнава в пълна степен мястото на водноелектрическите централи в енергийната система на страната, смятат от Асоциация "Хидроенергия".

Според бранша в България не се изграждат нови ВЕЦ, а само се модернизират съществуващите мощности. В момента някои новоизградени вецове очакват разрешителни за експлоатация, но държавата не придвижва тези проекти от строителна гледна точка.

Съпредседателят на асоциацията Данаил Каменов каза, че по отношение на новите инвестиции хидроенергийният сектор е в ступор, в момента не се издават нови разрешителни за водоползване и не се откриват строителни процедури за изграждане на нови водноелектрически централи.

Според него причина за това е, че не се осъзнава в пълна степен мястото на водноелектрическите централи в енергийната система на страната и това, че те подпомагат и новите технологии. Той изтъкна още, че на практика инвестициите в нови вецове са замразени.

Построените обекти, които чакат разрешение за пускане в експлоатация, не са много, но инвестициите, които са направени в тях, са на съществена стойност.

Това спира и бъдещите инвестиции в сектора, коментира още Каменов. Освен това има големи рестрикции за водовземане от защитени територии. "В България почти всяка планина е защитена територия. Секторът по-скоро в момента се е концентрирал да усъвършенства съществуващите мощности", заяви Каменов.