Пенсионни реформи в Източна Азия

Въпреки разнообразния си икономически и политически контекст, тези страни споделят три основни цели при реформите в сектора: адаптиране на пенсионните системи към застаряващото население, осигуряване на адекватен доход след пенсиониране и разширяване на обхвата на недостатъчно обхванатите групи от населението.

Китай

Китай предприе обширни структурни реформи в пенсионната си система в отговор на ускоряващите се демографски промени и на системната фрагментация в съществуващата обществена рамка. През септември 2024 г. Постоянният комитет на 14-ия Конгрес на народните представители прие значителни промени в програмата за основно пенсионно осигуряване (BPI), като беше въведен диференциран подход към корекциите на пенсионната възраст.

Реформата прилага постепенно увеличаване на пенсионната възраст за период от 15 години, като пенсионната възраст за мъжете се увеличава от 60 на 63 години, за жените на длъжности „бели якички“ – от 55 на 58 години, а за жените на длъжности „сини якички“ – от 50 на 55 години. Графикът за прилагане включва постепенни увеличения от един месец на всеки пет месеца за първите две групи, докато за третата група се прилага ускорена прогресия от един месец на всеки три месеца.

Планът за реформа въвежда гъвкавост и чрез нови възможности за ранно пенсиониране, позволяващи излизане в пенсия до три години преди стандартната пенсионна възраст, както и опции за отложено пенсиониране, удължаващи трудовия живот с до три години след стандартната пенсионна възраст.

Заедно с това през ноември 2022 г. Китай стартира всеобхватна и доброволна държавна пенсионна програма като трети стълб (дефинирани вноски, управлявани от търговски банки и компании за управление на активи), за да допълни съществуващата до този момент двустълбова структура. Тази инициатива има за цел да подобри доброволните пенсионни спестявания чрез данъчно облекчени механизми за лично пенсионно осигуряване.

Подобренията при третия стълб включва и регулирани правила за теглене, съобразени с параметрите на пенсионната възраст, всеобхватни механизми за определяне на бенефициентите и двоен регулаторен надзор от страна на банковите и осигурителните институции.

Япония

Япония предприе реформи, за да се справи с предизвикателствата на бързо застаряващото си общество и да осигури дългосрочна устойчивост на пенсионната си система.

Сериозната промяна в обхвата на социалното осигуряване влезе в сила на 1 октомври 2024 г., когато се прецизира изискването за задължителното осигуряване на работещите на непълно работно време. Преди това всички служители на пълен работен ден и служители на непълно работно време, работещи поне 75% от еквивалента на пълно работно време (FTE) – обикновено 30 часа седмично въз основа на 40-часов график на пълен работен ден – бяха задължени да бъдат включени в програми за социално осигуряване (както здравно, така и пенсионно), ако работят във фирми със 100 или повече служители.

Съвсем скорошна реформа разшири обхвата за служители на непълно работно време, работещи между 20 часа седмично и 75% от FTE. Сега фирмите с 50 или повече служители трябва да включат тези служители на непълно работно време в социално осигуряване, което е промяна спрямо предишния праг от 100 или повече служители, определен през октомври 2022 г.

Успоредно с това разширяване на обхвата, Япония систематично увеличи възрастта за получаване на пенсия от 60 на 65 години. Свързаният с доходите компонент на този преход е планиран да завърши до 2025 г. за мъжете и 2030 г. за жените, което отразява постепенен подход към реформата на пенсионната система.

Страната също така запази своя макроикономически механизъм за индексиране, въведен през 2004 г., който прилага автоматични корекции на пенсионните обезщетения въз основа на демографски и икономически показатели, по-специално промени в броя на осигурените лица и тенденциите в продължителността на живота. За да подобри допълнително устойчивостта на пенсионната система, Япония въведе иновативни мерки, насърчаващи по-дългото участие в работната сила след 65-годишна възраст.

Тези инициативи включват структури за стимулиране, позволяващи на работниците да отложат получаването на пенсия най-много до 75-годишна възраст, както и свързаните с това повишени нива на плащанията.

Република Корея

Република Корея проведе значителни пенсионни реформи, за да се справи с бързо застаряващото си население и да осигури устойчивост на националната си пенсионна система чрез частични промени в Закона за националните пенсии, приети от Народното събрание на 20 март 2025 г. и влизащи в сила на 1 януари 2026 г.

Това ключово законодателно решение (18 години след реформата от 2007 г.) повишава процента на осигурителните вноски от 9% на 13% 24 Национален осигурителен институт брой 2/2025 г. (разпределен поравно между служители и работодатели до 2033 г., като от 2026 г. се увеличава с 0,5% всяка година) и коригира номиналния коефициент на заместване на дохода до 43%, считано от 2026 г., спирайки предварително планирания спад до 40% до 2028 г. Реформата има за цел да удължи жизнеспособността на Националния пенсионен фонд, за който по-рано се очакваше да бъде изчерпан до 2056 г.

В съчетание с усилията за увеличаване на нормата на възвръщаемост на фонда от 4,5% на 5,5%, се очаква датата на изчерпване да се измести към 2071 г. Законодателството също така укрепва общественото доверие, като изрично гарантира законово пенсионните плащания. То въвежда разширени кредити, като например 12-месечен кредит за раждане на първо дете (премахвайки предишното ограничение от 50 месеца) и увеличение на кредита за военна служба от 6 на 12 месеца.

Освен това, то разширява подкрепата за осигурителни вноски за регионални осигурени лица с ниски доходи, за да се смекчи тежестта на по-високите ставки.

Монголия

Монголия проведе съществени реформи за модернизиране и укрепване на пенсионната си система чрез Общия закон за социално осигуряване (GLSI), приет от монголския парламент на 7 юли 2023 г.

Това всеобхватно законодателство, което влезе в сила на 1 януари 2024 г., замени Закона за социално осигуряване от 1994 г. и въведе фундаментални промени за повишаване на ефективността и устойчивостта на националната система за социално осигуряване. Общият закон предписва внедряването на рамка, базирана на информационните технологии, която включва мерки за минимизиране на бъдещи загуби на осигурителните фондове, като същевременно се въвеждат ефективни механизми за събиране на средства за пенсионно осигуряване.

Законодателството въвежда нови изисквания за получателите на пенсии, като задължава те да внасят осигурителни вноски (с изключение на осигурителни вноски за безработица), когато работят на трудови договори, договори за работа по конкретна поръчка или други подобни споразумения. За служителите, работещи едновременно на повече от едно основание, вноските от вторичната заетост са ограничени само до пенсионно и здравно осигуряване.

В съответствие със съвременните принципи за проектиране на пенсионната система, Монголия въведе през 2018 г. система с условно дефинирани вноски за новонавлизащите на пазара на труда, което представлява стратегическа промяна в посока по-добра устойчивост на системата. Страната също така предприе стъпки към постепенно увеличаване на възрастта за пенсиониране, като е планирано тя да достигане до 65 години за мъжете през 2042 г. също толкова за жените, но през 2067 г.

Това е демонстрация на премерен подход към демографската адаптация, който се различава от този в другите страни. Изводи Последните пенсионни реформи в източноазиатските страни разкриват различни подходи за справяне със сходни демографски предизвикателства, като всяка страна прилага персонализирани решения с аналогични стратегически елементи.

Тези реформи демонстрират регионална тенденция към увеличаване на пенсионната възраст, разширяване на обхвата и подобряване на устойчивостта на схемите. Китай и Япония са възприели по-всеобхватни подходи. Китай е въведе диференцирана система за нарастване на пенсионната възраст въз зависимост от пола и вида професия.

Същевременно Япония се фокусира върху разширяване на обхвата на социалното осигуряване, за да включи в него и по-малките работодатели. Япония и Китай предлагат гъвкави варианти за пенсиониране, като японската система позволява персонализиран избор, докато Китай поддържа структурирана рамка с конкретни варианти за ранно и отложено пенсиониране.

Република Корея дава приоритет на фискалната устойчивост и адекватността на доходите, като изменението на Националния закон за пенсиите от 2025 г. значително повишава размера на вноските до 13% и фиксира коефициентът на заместване на 43%. Реформите в Монголия се открояват с фундаменталното си преструктуриране на системата за социална сигурност чрез Общия закон за социално осигуряване, комбинирайки система с условно дефинирани вноски и запазени традиционни елементи на социалното осигуряване. Този смесен подход е различен от постепенните промени, наблюдавани в други страни. 

Бюлетин 23 брой 2/2025 г. на НОИ

Оригиналният източник: https://www.issa.int/analysis/pension-reforms-east-asia