АБОНАМЕНТ ЗА НОВИНИ [X]
Белгия държи основната част от запорираното руско имущество и тази година ще предостави на Украйна 1,7 милиарда евро, уточни белгийският министър на правосъдието Пол ван Тихелт след днешното заседание на своите колеги от ЕС в Брюксел. Той отбеляза, че част от тези средства ще послужат за осигуряване на боеприпаси за украинските въоръжени сили.
Като цяло ЕС намали търсенето на газ с 18% между август 2022 г. и декември 2023 г., спестявайки около 101 млрд. кубични метра газ. Тези усилия надхвърлят целта за икономии от 15%, която беше договорена в рамките на извънредното законодателство, прието през лятото на 2022 г., и бяха от съществено значение за запазване на стабилността на доставките, стабилизиране на енергийните пазари...
Сметките за енергия ще бъдат по-сигурни от колебанията на цените на пазара •Засилване на ролята на регулаторните органи и засилване на европейското измерение •Реакция на енергийната криза, утежнена от руското нашествие в Украйна. Законодателството за справяне с манипулирането на енергийния пазар чрез засилване на прозрачността и надзора беше одобрено от евродепутатите.
След руската инвазия в Украйна, през септември 2022 г. Берлин постави активите на "Роснефт" в Германия, включително петролната рафинерия "Швет" (PCK Schwedt), снабдяваща с горива Берлин, под попечителство.
Това са свободни земи от Държавния поземлен фонд, които са поливни и са подходящи за предоставяне за отглеждане на зеленчуци. За създаване на трайни насаждения от Областните дирекции "Земеделие" прогнозират, че са подходящи около 5600 дка.
Размразяването на средствата беше обещание на проевропейското коалиционно правителство на министър-председателя Доналд Туск. Достъпът до тях ще даде тласък на инвестициите в икономиката, засегната от последиците от войната в Украйна и от слабостта на големия търговски партньор Германия.
Украйна е един от най-големите производители и износители на зърно, но големи посевни площи в източната и южната част на страната са окупирани и минирани след нахлуването през февруари 2022 г.
Меморандум за възможно строителство на дългия 600 километра тръбопровод, който да свърза Яготин във Волинска област с Гданск е бил подписан през 2022 г. по време на Икономическия форум в полския град Карпач от министъра на аграрната политика и храните на Украйна Микола Солски и тогавашния му колега Хенрик Ковалчик.
Общият бюджет на проекта е близо 6 млн. лева, а продължителността му е 36 месеца. В него участват 20 партньорски организации от Гърция, България, Румъния, Италия, Хърватия, Албания, Франция, Турция и Украйна.
Органиката ще спаси земеделието, смята и проф. Мирослав Иванов, преподавател в катедрата и експерт в Института по лозарство и винарство в Плевен.