АБОНАМЕНТ ЗА НОВИНИ [X]
Миналата година сръбската сливовица беше официално включена в списъка на ЮНЕСКО за нематериално културно наследство. Ракията се изнася най-вече за Хърватия, Босна и Херцеговина, Черна гора, Германия и САЩ, но е започнал износ и за Азербайджан, Литва и Латвия.
С това решение Хърватия получава 88 милиона евро, Чехия - 1,848 милиарда евро, Естония - 66 милиона евро, Латвия - пет милиона евро, Литва - 11 милиона евро, Полша - 221 милиона евро, Румъния - 2,169 милиарда евро и Словакия - 60 милиона евро.
Най-ниски нива на фактическо индивидуално потребление на глава от населението са регистрирани в България (31 на сто под средното за ЕС), Унгария (29 на сто под), Хърватия и Латвия (и двете с 24 на сто под) и Словакия (23 на сто под).
България е член на ЕС вече 15 години и, въпреки това, не успява да достигне средното европейско икономическо ниво. Конвергенцията на държавите, които се присъединиха заедно с България към ЕС, е много по-силна, вкл. тази на Румъния, Естония, Латвия, Чехия, Словения. Хърватия, която се присъедини към ЕС след България, през 2013 г., вече е член на Еврозоната и успя само за десет години да изпълни нейните критерии.
Около 1/3 от американските инвестиции (1,8 млрд. лв.) са в сектор „Енергетика“. Шестте енергийни компании са наели 735 души и допринасят за 22,9% от приходите на американските компании изобщо.
България и още 21 страни заявиха позиция, че ядрената енергия има ключова роля за постигане на климатична неутралност до 2050 г. и се ангажират да работят заедно за насърчаване на глобално утрояване на капацитета на ядрената енергетика до 2050 г.
Диверсификацията на ядреното гориво за АЕЦ "Козлодуй", бъдещите проекти за развитие на нови ядрени мощности в България и възможностите за обучение и практика на български студенти по ядрена енергетика в реална среда при водещите световни производители бяха сред основните теми на разговорите на Николай Николов във френската столица.
ЕК ще финансира със 141 млн. евро за подобряване на обмена и обработката на данни между граничните пунктове в България, Хърватия, Гърция, Литва и Унгария за електронно оборудване за наблюдение на граничните пунктове в България, Латвия и Литва, и за разполагане на мобилна техника за наблюдение в България, Литва и Гърция.
В Естония (+211 на сто), Унгария (+180 на сто), Литва (+152 на сто), Латвия (+144 на сто), Чехия (+122 на сто), Люксембург и Австрия (+120 на сто за всяка). Намаление на жилищните цени са отчетени в Гърция* (-14 на сто), Италия (-8 на сто) и Кипър (-3 на сто).
ейтинговият доклад на Allianz Trade отчита подобрение спрямо миналата година само за Енергетика, която преминава в зоната на умерен риск. Заради предизвикателства на макроикономическо ниво до края на 2023 г. е възможно повишаване на риска и понижаване на рейтинги на сектори. Строителството е най-рисковият сектор в световен мащаб.