АБОНАМЕНТ ЗА НОВИНИ [X]
Годишната средносрочна прогноза за газовия пазар на МАЕ гласи, че глобалното търсене на синьо гориво е на път да се увеличава средногодишно с 1,6% от 2022 до 2026 г., което би било по-бавно от средногодишното увеличение с 2,5% между 2017 и 2021 г.
В новата си прогноза МВФ отбелязва, че "рисковете пред световната икономика са по-балансирани, отколкото през пролетта“ след постигнатото в САЩ разрешаване на въпроса с дълговия таван и действията на Вашингтон и правителството на Швейцария за овладяване на финансовите сътресения.
Износът на стоки и услуги е нараснал с 1,8 на сто до 171,5 млрд. долара, като доставките на капиталови стоки са скочили до рекорден максимум. Износът на храни, фуражи и напитки обаче е бил на най-ниското ниво от август 2020 година. Износът на услуги, със стойност от 84,5 млрд. долара, е бил рекордно висок.
В пролетната си прогноза Световната банка очакваше, че българската икономика тази година ще нарасне малко повече - с 1,5 на сто.
Прогнозираното увеличаване на дефицита през септември се дължи на планирани значителни по размер плащания в месеца - лихвени плащания по държавния дълг (над 0,3 млрд. лв.), изплатена държавна помощ по схема „Помощ в подкрепа на ликвидността на земеделски стопани за преодоляване на негативното икономическо въздействиe на руската агресия срещу Украйна“ и други плащания към селскостопанските производители (близо 0,3 млрд. лв.).
Очаква се развиващите се икономики в Източна Азия и Тихоокеанския регион да нараснат с 5 на сто през 2023 година. Това е малко под априлската прогноза на Световната банка за 5,1 на сто. За 2024 година базираната във Вашингтон банка очаква растеж от 4,5 на сто за региона, което е под прогнозата за 4,8 на сто през април.
Общите приходи са възлезли на 330,47 милиарда леи през първите осем месеца на текущата година, с 12,5 процента повече на годишна база, а разходите са били в размер на 372,66 милиарда леи, с 14 процента повече в сравнение със същия период на предишната година.
Приходите, помощите и даренията по КФП към август 2023 г. са в размер на 42, 4751 млрд. лв. или 61,1 процента от годишните разчети. Постъпленията нарастват с 3,1702 млрд. лв. (8,1 процента) спрямо отчетените към август 2022 г.
За януари - юли търговският баланс е отрицателен в размер на над 1,5 млрд. евро (1,6 на сто от БВП) при дефицит от повече от 2,2 млрд. евро (2,6 на сто от БВП) за същия период на 2022 г.
В оповестената "лятна" макроикономическа прогноза ЕК вече очаква БВП в целия ЕС и в рамките на еврозоната да нарасне с 0,8% на годишна база - низходяща ревизия спрямо "пролетния" доклад за експанзия съответно с 1% и с 1,1%.