АБОНАМЕНТ ЗА НОВИНИ [X]
През януари няколко онлайн портала спряха да предлагат билети на нискотарифната авиокомпания. Това стана след години на напрежение между "Райънеър" и редица онлайн резервационни платформи. На този фон авиокомпанията понижи своята прогноза за печалба след облагане с данъци на между 1,85 млрд. евро и 1,95 млрд. евро.
За януари - март търговският баланс е отрицателен в размер на 1,5116 млрд. евро (1,5 процента от БВП) при дефицит от 692,9 млн. евро (0,7 процента от БВП) за същия период на миналата година.
В прогнозата се предвижда растеж на БВП през 2024 г. от 1,0% в ЕС и 0,8% в еврозоната. През 2025 г. се очаква растежът на БВП да се ускори до 1,6% в ЕС и до 1,4% в еврозоната. За България се очаква растеж на БВП от 1,9% за 2024 г. и 2.9% през 2025 г.
За това предупреди служебният министър на енергетиката, като се аргументира с натрупания дефицит във Фонд "Сигурност на електроенергийната система" , който в момента е над 450 млн. лв., като се очаква до края на регулаторния период, който ще приключи месец юни, да достигне 550 млн. лв.
Бюджетният дефицит на Румъния се повиши до 2,06% от брутния вътрешен продукт (БВП) след първите три месеца на тази година, като отрицателното салдо възлиза на 35,88 милиарда леи, предаде румънската агенция Аджерпрес.
Новата прогноза на кабинета в Берлин предвижда брутният вътрешен продукт (БВП) на Германия да се повиши с 0,3 на сто през 2024 г. Предходната прогноза беше за годишен ръст на БВП с 0,2 на сто.
Италианският държавен дефицит е достигнал 7,4 на сто от брутния вътрешен продукт (БВП) на страната и е най-високият в ЕС, сочат коригираните данни на Националния статистически институт "Истат" (Istat), публикувани днес и цитирани от Франс прес.
Дефицитът в подсектор „Централно управление“ е в размер на -3 375 млн. лв., или -1.8% от БВП. Подсектор „Местно управление“ е реализирал дефицит от -201 млн. лв., а подсектор „Социалноосигурителни фондове“ е реализирал излишък от 121 млн. лева.
Новите фискални правила имат две части. Конкретните икономически условия във всяка страна членка ще получат по-голяма тежест при определянето на цели за намаляване на прекомерен дефицит и дълг.
Според косовското министерство на финансите кредитната оценка, дадена на Косово, „взема предвид стабилността на фискалните политики, публичния дълг, (бюджетния) дефицит, икономическия растеж, банковия сектор, качеството на управление и други“.