АБОНАМЕНТ ЗА НОВИНИ [X]
Докато прогнозата на ЕК за растежа на българската икономика се очертава като по-консервативна, а тази на Министерството на финансите като по-оптимистична, очакванията на БНБ заемат средно положение.
Приходите, помощите и даренията по КФП към ноември 2023 г. са в размер на 60,1 млрд. лв. (86,5 на сто от годишния разчет). Данъчните постъпления по КФП нарастват номинално спрямо същия период на 2022 г. с 5 млрд. лв. (11,7 на сто), а неданъчните приходи и постъпленията в частта на помощите и даренията (основно грантове по програмите и фондовете на ЕС) - са по-малко с 1,4 млрд. лева.
Отрицателното салдо се формира от дефицит по националния бюджет в размер на 1,271 млрд. лв. и по европейските средства в размер на 168,9 млн. лева.
Основната цел на дълговото управление се запазва непроменена и е за осигуряване на необходимите средства за рефинансиране на дълга в обращение, финансиране на планирания дефицит по държавния бюджет и обезпечаване на ликвидната позиция на фискалния резерв.
Макроикономическата прогноза на Института за анализи и прогнози към МФ предвижда през 2024 г. растежът на БВП да се ускори до 3,2% поради нарастване на инвестициите в икономиката и достигане на размер от 205,8 млрд. лв. За 2025 г. и 2026 г. БВП ще се повишава с по 3%.
През периода юли-септември за пръв път от 1998 г., т.е. откогато изобщо се води подобна статистика, Китай регистрира дефицит в чуждите инвестиции. При това във впечатляващ размер - 11,8 милиарда долара.
За януари – септември 2023 г. от България общо са изнесени стоки за 63,861 милиарда лева, което е със 7,9 на сто по-малко в сравнение със същия период на 2022 година. За същия период в България са внесени стоки на стойност 71,791 милиарда лева (по цени CIF), което е с 10,4 процента по-малко, отколкото преди година.
ЕК обаче очаква икономическата активност в Европейския съюз постепенно да се възстановява през идните месеци, но ревизира надолу растежа на брутния вътрешен продукт (БВП) на ЕС спрямо предвижданията, отразени в нейната междинна лятна прогноза.
Според ЕК през 2023 г. ръстът на брутния вътрешен продукт (БВП) на България ще отслабне до 2 на сто, докато при предишната прогноза на Комисията, публикувана през май, заложеният икономически растеж бе дори по-нисък - 1,5 на сто. Догодина БВП ще се разшири с темп от 1,8 на сто, под заложения в пролетната прогноза от 2,4 на сто. През 2022 г. БВП на България нарасна с 3,9 на сто.
БВП да е 205,8 млрд. лева, ръст от 3,2%. Средногодишната инфлация е заложена да е 4,8%, като се очаква инфлацията в края на 2024 г. да падне до 3%. Дефицит 3% на касова основа и 2,9% на начислена основа. Държавният дълг - 23,8%, общо приходи от 77,6 млрд. лева и общо разходи от 83,8 млрд. лева.