АБОНАМЕНТ ЗА НОВИНИ [X]
Платформата „Стратегически технологии за Европа“ (STEP) ще насочи инвестиции в размер до 160 милиарда евро. Евродепутатите се застъпват за допълнителни 3 милиарда евро към предложения бюджет от 10 милиарда евро.
От тях 26,7% никога не са работили. 20 340 от тях започнаха работа през последната година и половина. Продължаваме да активираме и устройваме на пазара на труда към момента с проектите „Започвам работа“, Компонент 1 „Активиране“, „Младежка заетост+“ и „Родители в заетост“ по П РЧР 2020-2027, както и с мерките и програмите, финансирани от държавния бюджет“.
Освен в Пловдив, във Варна по-рано тази година беше създадена дълбокотехнологична иновационна долина. Предстои и изпълнението на проекта за водородна долина в Стара Загора. България се определя за момента като "възникващ иноватор" на картата на Европа.
Проектозаконът предвижда свиване на държавния бюджет, орязване на субсидиите и повишаване на някои данъци и акцизи, включително върху алкохола, цигарите, недвижимите имоти и минералната вода. Корпоративният данък ще се покачи от 19 на 21 процента.
Корабите ще спират в Бургас, Варна или Несебър, и след това ще отиват до Констанца в Румъния. Обмислят се още маршрути до Батуми в Грузия и до турски пристанища на Черно море. Компаниите вече са направили програми за 2024 и 2025 г., в които няма да бъде включена България заради продължаващата война в Украйна.
Летище Варна ще обслужва полети до 13 дестинации през зимния сезон. Това обяви Радостина Златева, експерт „Развитие на въздушния трафик“ във „Фрапорт България“, концесионер на летищата във Варна и Бургас. Четири пъти в седмицата полети между Варна и Виена ще правят „Австрийските авиолинии“.
На първо място от години са туристите от Румъния. След това се нарежда Полша. Ръстът на полските туристи е 34% спрямо 2022 г., те заемат 8% дял от всички гости и остават за най-дълъг престой - средно 6.87 дни.
Четири пъти в седмицата полети между Варна и Виена ще правят „Австрийските авиолинии“. Авиокомпанията работи целогодишно на летището и предоставя своите връзки с останалите градове по света, до които оперира.
Другите основни туристически пазари в региона са румънският (с 22% повече туристи спрямо 2022 г.) и българският - с ръст от 6,71%.
През 2023 г. най-много средства получават именно големите общини – Столична (23,11 млн. лв.), Кърджали (6,43 млн. лв.), Габрово (6,27 млн. лв.), Стара Загора (5,84 млн. лв.) и Варна (5,73 млн. лв.). В другия край са слабонаселени общини като Челопеч и Чавдар (по 220 хил. лв.), Кричим, Копривщица и Антон (по 260 хил. лв.). Общо 106 общини получават под 1 млн. лв. целева субсидия за капиталови разходи за 2023 г.