АБОНАМЕНТ ЗА НОВИНИ [X]
„Варна-Девня“ е третият по размер на местната икономика център в страната, като основните ѝ двигатели са секторът на услугите във Варна и силната преработваща промишленост на Девня. Центърът се отличава с високо ниво на привлечените чуждестранни инвестиции и с втората най-висока производителност на труда в страната.
Според първите резултати от предварителните данни на различни агенции на балотаж отиват в кандидат-кметовете на София, Пловдив, Варна, Благоевград, В. Търново,с победи още на първият тур са досегашните кметове на Бургас и Стара Загора.
Освен в Пловдив, във Варна по-рано тази година беше създадена дълбокотехнологична иновационна долина. Предстои и изпълнението на проекта за водородна долина в Стара Загора. България се определя за момента като "възникващ иноватор" на картата на Европа.
Корабите ще спират в Бургас, Варна или Несебър, и след това ще отиват до Констанца в Румъния. Обмислят се още маршрути до Батуми в Грузия и до турски пристанища на Черно море. Компаниите вече са направили програми за 2024 и 2025 г., в които няма да бъде включена България заради продължаващата война в Украйна.
Летище Варна ще обслужва полети до 13 дестинации през зимния сезон. Това обяви Радостина Златева, експерт „Развитие на въздушния трафик“ във „Фрапорт България“, концесионер на летищата във Варна и Бургас. Четири пъти в седмицата полети между Варна и Виена ще правят „Австрийските авиолинии“.
На първо място от години са туристите от Румъния. След това се нарежда Полша. Ръстът на полските туристи е 34% спрямо 2022 г., те заемат 8% дял от всички гости и остават за най-дълъг престой - средно 6.87 дни.
Четири пъти в седмицата полети между Варна и Виена ще правят „Австрийските авиолинии“. Авиокомпанията работи целогодишно на летището и предоставя своите връзки с останалите градове по света, до които оперира.
Другите основни туристически пазари в региона са румънският (с 22% повече туристи спрямо 2022 г.) и българският - с ръст от 6,71%.
През 2023 г. най-много средства получават именно големите общини – Столична (23,11 млн. лв.), Кърджали (6,43 млн. лв.), Габрово (6,27 млн. лв.), Стара Загора (5,84 млн. лв.) и Варна (5,73 млн. лв.). В другия край са слабонаселени общини като Челопеч и Чавдар (по 220 хил. лв.), Кричим, Копривщица и Антон (по 260 хил. лв.). Общо 106 общини получават под 1 млн. лв. целева субсидия за капиталови разходи за 2023 г.
Градският туризъм по принцип е устойчив, защото разчита на конгресни, спортни и културни събития, а след пандемията те се възстановяват, коментира още председателят на ВАРХ. Според него с темата за вдигането на ДДС доста се спекулира. Нормално е да има диалог между държавата и бизнеса, да се търси баланс.