АБОНАМЕНТ ЗА НОВИНИ [X]
На 5 януари 2023 г. борсата затвори при цена от 153,92 лева за мегаватчас, докато цената с ден за доставка за 5 януари 2024 г. е 55,93 лева за мегаватчас.
Висши държавни служители от Китай и Виетнам призоваха за стимулиране на железопътната връзка между южния китайски град Кунмин и северното виетнамско пристанище Хайфон, която пресича богати на редкоземни елементи региони на Виетнам.
5G свързаност по трансевропейския транспортен коридор Ориент/Източно-Средиземноморски ще бъде изградена с реализацията на два български проекта. Те получиха финансиране от Механизма за свързване на Европа, по който Министерството на транспорта и съобщенията е координатор за България.
„Това е станция, от която не просто се подава газ към Сърбия, тя е двупосочна и ако се наложи, България също може да получава газ“, изтъкна акад. Денков. Капацитетът за пренос е 1,8 млрд. м3 природен газ годишно. Наред с това Сърбия получава достъп до терминалите за втечнен природен газ в региона и до Южния газов коридор.
"Докато на пазара не излязат значително повече обеми LNG, ситуацията ще бъде напрегната“, посочи главният изпълнителен директор на германски газов гигант Uniper - Майкъл Люис, солидарен е с него и главният изпълнителен директор на RWE AG Маркус Кребер.
Междусистемната газова връзка Сърбия-България е част от по-широка инициатива на ЕС, а именно Южния газов коридор, чиято цел е да се намали зависимостта на Европа от руския газ.
Досега по коридора са превозени общо 4,4 милиона метрични тона товари, включително 3,2 милиона тона зърно. Към момента украинските фермери са прибрали почти 74 милиона тона зърнени и маслодайни семена.
Румъния е на прага да стане първа по производство на газ в Европа от 2027 г. Това заяви министърът на енергетиката Себастиан Бурдужа, цитиран от Аджерпрес. Страната има най-малко 10 европейски първенци в сектора. Ние сме третият пазар на газ в света.
По данни на Международния газов съюз в света има общо 43 плаващи терминала за съхранение и регазификация на втечнен газ в 26 страни.
Турските власти заявиха, че от гледна точка на инфраструктурата в страната почти всичко е готово за реализацията на проекта за хъб, но е необходимо да се промени законодателството. Първите законодателни решения бяха взети в началото на април и засягат дейността на турската газова компания Боташ (Botas) и редица други доставчици.