АБОНАМЕНТ ЗА НОВИНИ [X]
Според доклада бюджетният дефицит всъщност може да възлезе на 277 млрд. злоти (62 млрд. евро), а не на 165 млрд. злоти (36,9 млрд. евро), както предполага настоящото правителство.
Това означава 0,8 на сто от прогнозния БВП, при планиран за 2023 г. дефицит за годината в размер на 4,6 млрд. лв. съобщава Министерството на финансите. МФ обяви, че натрупаният дефицит до края на септември е в размер на 841,0 млн. лв. (0,5 на сто от прогнозния БВП).
Все още не фигурират данни за икономическия растеж в България през третото тримесечие. Сред страните членки на еврозоната най-висока през октомври е инфлацията в Словакия (7,8 на сто), Хърватия (6,7 на сто) и Словения (6,6 на сто), а най-ниска - в Белгия (-1,7 на сто), Нидерландия (-1 на сто) и Италия (1,9 на сто).
В еврозоната данъчните приходи са се увеличили в съответствие с растежа на номиналния БВП, което означава, че съотношението данъци/БВП през 2022 г. остава без промяна спрямо 2021 г. - на ниво от 41,9 на сто.
През Q2 на годината бюджетният дефицит като съотношение към БВП e възлизал на 3,2% в ЕС и 3,3% в еврозоната. Така дефицитът по консолидирания държавен бюджет на страните от еврозоната остава без изменение спрямо предходното тримесечие, а в ЕС се отчита леко увеличение - с 0,1 пр.п.
В края на второто тримесечие на 2023 г. съотношението на брутния държавен дълг към брутния вътрешен продукт (БВП) в ЕС е намалял от 83,4 на сто през първото тримесечие до 83,1 на сто, отчита Евростат. В еврозоната спадът съответно е до 90,3 на сто спрямо 90,7 на сто.
Основни събития, които ще окажат влияние върху европейските валутни пазари:нова енергийна криза, завръщането на стагфлацията в Европа, висок риск от рецесия в еврозоната.
По окончателни данни на НСИ през 2022 г. институционален сектор „Държавно управление“ отчита бюджетен дефицит от -4 859 млн. лв., или -2.9% от БВП. Дефицитът в подсектор „Централно управление“ е в размер на -4 678 млн. лв., или -2.8% от БВП.
Търговското салдо на България за първите осем месеца на 2023 г. е на дефицит от 2,2985 млрд. евро при дефицит от 2,363 млрд. евро през същия период на 2022 година.
На годишна основа (спрямо август 2022 г.) строителството на сгради в ЕС се е увеличило с 0,2 на сто, а в еврозоната е намаляло с 0,1 на сто.