АБОНАМЕНТ ЗА НОВИНИ [X]
На тримесечна база най-голям ръст е отчетен в Ирландия (3,3 на сто), Литва (2,8 на сто) и Словения (1,4 на сто), а най-значително е понижението в Полша (-3,7 на сто), Швеция (-1,5 на сто) в Латвия.
Сезонно коригираният обем на търговията на дребно в страните от Европейския съюз (ЕС) през юни 2023 г. се свива с 0,2 на сто спрямо май 2023 г., а само при страните от еврозоната - с 0,3 на сто, сочат данни на европейската статистическа служба Евростат.
Според оценките на Евростат безработни в ЕС са били 12,802 милиона души, от които 10,814 милиона - в еврозоната. В България безработните през юни са били 129 000 души, отчита статистиката.
Икономиката на еврозоната нарасна през второто тримесечие с 0,3% спрямо предходните три месеца, когато стагнира, докато пазарните очаквания бяха за по-слаба експанзия от 0,2 на сто. В същото време икономиката в целия ЕС стагнира на тримесечна база.
Дебатите по параметрите на бюджета, и в още по-голяма степен – липсата изобщо на предложения в някои насоки, подсказват, че много от важните решения предстоят, като не личи да има консенсус за разумното разрешаване на важни казуси с голям бюджетен ефект.
От началото на 2023 г. основният лихвен процент продължава да расте всеки месец. От първи януари той стана 1,42 на сто, през февруари се покачи до 1,82 на сто, през март беше 2,17 на сто, през април - 2,47 на сто, през май - 2,77 на сто, през юни - 2,96 на сто, през юли - 3,12 на сто.
През изминалата седмица ЕЦБ публикува резултатите си от редовното си проучване за дейността на банките. То се провежда сред 158 банки в страните от еврозоната, като въпросите целят да извлекат информация за погледа на банките върху търсенето на заеми и динамиката на техните стандарти за кредитиране – както вътрешните такива, според които те решават дали да отпуснат даден заем, така и формалните изисквания към клиентите им.
През 2023 г. очакваме растежът на реалния БВП да се забави до един процент (спрямо 3,4 процента през 2022 г.), което ще се определя най-вече от преминаването от положителен към отрицателен принос на изменението на запасите в икономиката.
Бюджетът е в първоначално зададените параметри - с 3% дефицит, със сериозна капиталова програма, с едно преразпределение на част от капиталовите разходи към допълнително заплащане, което парламентът гласува, в размер на около 300 000 000 лева.
Той е в размер на $20,76 млрд. през финансовата си 2022 г., която приключи на 31 март. Това е първото положително бюджетно салдо от девет години. Приходите от продажба на петрол са с ръст от 64,7% през 2022 г. спрямо 2021 г.