БНБ: Растежът на реалния БВП ще се забави

Забавяне на растежа на реалния брутен вътрешен продукт (БВП) на България до един процент през 2023 г. прогнозират от Българската народна банка (БНБ) в анализа си "Макроикономическа прогноза" (юни 2023 г.). Прогнозата на БНБ за основни макроикономически показатели за страната през текущата и следващите две години е публикувана на интернет страницата на централната банка. Изготвена е към 3 юли т.г. и се основава на допускания за развитието на международната конюнктура и за динамиката на цените на основни стокови групи на международните пазари към 19 юни 2023 г., се обяснява в документа.

През 2023 г. очакваме растежът на реалния БВП да се забави до един процент (спрямо 3,4 процента през 2022 г.), което ще се определя най-вече от преминаването от положителен към отрицателен принос на изменението на запасите в икономиката. Други фактори, които ще ограничават нарастването на икономическата активност в страната през годината, са прогнозираното понижение на правителственото потребление в реално изражение, забавянето на растежа на частното потребление и запазването на отрицателен принос на нетния износ, се посочва в прогнозата на БНБ. Същевременно от централната банка очакват, след две последователни години на спад, през 2023 г. инвестициите в основен капитал да се повишат на годишна база главно поради заложеното в прогнозата техническо допускане за профила на усвояване на средства от ЕС както от публичния, така и от частния сектор. 

Очакванията на БНБ са растежът на реалния БВП да се ускори до 3,2 процента през 2024 г., най-вече вследствие на свиването на отрицателния принос на изменението на запасите, и до 4 процента през 2025 г. поради очаквано значително ускоряване на растежа на инвестициите в резултат главно на изпълнението на проекти по Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ).

Годишната инфлация, измерена чрез хармонизирания индекс на потребителските цени (ХИПЦ), се очаква да се забави до 5,7 процента в края на 2023 г. вследствие спада на цените на енергийните продукти и по-слаби темпове на нарастване на цените на останалите стоки и услуги поради формирането на базов ефект спрямо предходната година, пише в прогнозата. Очакванията са средногодишната инфлация да възлезе на 8,7 процента, като в краткосрочен план натискът върху потребителските цени ще остане значителен в резултат на ограниченото пренасяне от фирмите на понижаващите се международни цени на основни селскостопански и енергийни суровини върху крайните потребителски цени в среда на силно потребителско търсене.

Относно разходите за труд на единица продукция прогнозата на БНБ е те да продължат да нарастват със сравнително високи темпове в условията на недостиг на работна сила и да оказват проинфлационно влияние върху растежа на цените, особено при базисните компоненти. От БНБ посочват, че в резултат на това в края на 2023 г. най-висок положителен принос за общата инфлация се очаква да има базисната инфлация. Очакванията са инфлацията при административно определяните цени и тютюневите изделия също да има сравнително висок положителен принос за общата инфлация в края на годината главно поради включените в прогнозата повишения на цените на тютюневите изделия, ВиК услугите, електроенергията и топлоенергията.

В средносрочен план от БНБ очакват темпът на нарастване на ХИПЦ да се забави до 3,4 процента в края на 2024 г. и да достигне 3 процента в края на 2025 г. в съответствие с отслабването на инфлационния натиск от страна на цените на основни суровини и поради прогнозираното забавяне на растежа на разходите за труд на фирмите.

В анализа се отбелязва, че перспективите пред растежа на външното търсене на български стоки и услуги през настоящата година са се влошили спрямо прогнозата от март 2023 г. поради наблюдаваното слабо понижение на икономическата активност на основните търговски партньори на страната ни от еврозоната в края на миналата и в началото на тази година. Допусканията предполагат растежът на външното търсене на български стоки и услуги да се забави до 2 процента през 2023 г. (спрямо 7,1 процента през 2022 г.), след което да се ускори до 3,5 процента през 2024 г. и 3,4 процента през 2025 г., се посочва в анализа. Допуска се, че през 2024 г. цените в евро на важните за България суровини ще се стабилизират, а през 2025 г. ще нараснат с малко над 2 процента под въздействието на динамиката при неенергийните суровини. Относно краткосрочните лихвени проценти в еврозоната се отбелязва, че очакванията на пазарните участници са за повишение до третото тримесечие на 2023 г., последвано от постепенно понижение през останалата част от прогнозния период.

В анализа се обяснява, че рисковете пред прогнозата за растежа на реалния БВП се оценяват като балансирани за 2023 г., докато за 2024 г. и 2025 г. преобладават рискове за реализиране на по-нисък растеж спрямо този в базисния сценарий. Рисковете за реализиране на по-ниска икономическа активност произтичат главно от външната среда и са свързани най-вече с продължаващия военен конфликт в Украйна, както и с несигурността относно продължителността, размера и ефектите върху глобалната икономическа активност от покачването на лихвените проценти от водещите централни банки предвид високата и устойчива инфлация в глобален план.

Съществуват и значителни рискове за по-бавно от заложеното в прогнозата изпълнение на инвестиционни проекти по НПВУ и за усвояване на европейски средства, различни от тези по Плана. В краткосрочен хоризонт растежът на реалния БВП на България е възможно да е по-висок при по-слабо от заложеното в прогнозата понижение на наличностите от запаси в икономиката и при по-слабо негативно въздействие на включените в базисния сценарий специфични за страната фактори, които се очаква да ограничават растежа на износа през 2023 г., посочват от БНБ.

Относно прогнозата за инфлацията, в анализа се обяснява, че преобладават рискове за по-голямо нарастване на цените спрямо базисния сценарий за целия прогнозен хоризонт. Те са свързани с динамиката на международните цени на основни енергийни и селскостопански суровини, както и с възможността за по-значително засилване на връзката между номиналните възнаграждения за труд и крайните потребителски цени спрямо заложеното в основния сценарий. Предпоставка за реализирането на по-висока от прогнозираната инфлация е и ограниченото пренасяне от  фирмите на пониженията на международните цени на основни суровини върху потребителските цени в условия на силно потребителско търсене. Други рискове произтичат от вероятността за по-големи повишения на регулираните цени през целия прогнозен хоризонт спрямо заложените в прогнозата.