АБОНАМЕНТ ЗА НОВИНИ [X]
Финансирането, предоставено на тези дванадесет стратегически проекта, ще подпомогне България, Чехия, Ирландия, Испания, Франция, Италия, Литва, Австрия, Полша и Финландия да постигнат националните си цели в областта на околната среда и климата, които увеличават приноса си за постигането на екологичен преход в ЕС.
Най-много са те за 2022 г. са регистрирани в Румъния (25,4 на сто), България (18,6 на сто) и Гърция (14,9 на сто). Под 3 на сто от младежите в 12 страни от ЕС: Словения, Австрия, Люксембург, Хърватия, Полша, Чехия, Нидерландия, Естония, Малта, Кипър, Финландия и Швеция.
Размразяването на средствата беше обещание на проевропейското коалиционно правителство на министър-председателя Доналд Туск. Достъпът до тях ще даде тласък на инвестициите в икономиката, засегната от последиците от войната в Украйна и от слабостта на големия търговски партньор Германия.
Меморандум за възможно строителство на дългия 600 километра тръбопровод, който да свърза Яготин във Волинска област с Гданск е бил подписан през 2022 г. по време на Икономическия форум в полския град Карпач от министъра на аграрната политика и храните на Украйна Микола Солски и тогавашния му колега Хенрик Ковалчик.
Малта (2,4 на сто) е била с най-ниска безработица сред страните от ЕС през декември 2023 г., следвана от Полша (2,7 на сто) и Чехия (2,8 на сто). Най-висока е останала безработицата в Испания (11,7 на сто) и в Гърция (9,2 на сто).
В публикация на страницата си във Фейсбук министърът прави сравнение на икономическата ситуация в Румъния преди и след присъединяването. В периода 2007-2022 г. Румъния е имала среден годишен ръст на икономиката (реално нарастване на БВП) от 3,04 процента, което е вторият най-висок ръст в региона след Полша (3,83 процента) и над средния за ЕС от 1,2 процента.
Това сочи доклад на ЕК. Данните показват, че земеделците в България, Полша, Румъния, Словакия и Унгария са получили общо 156,3 милиона евро миналата година от общата сума заради въздействето от вноса на селскостопански стоки от Украйна.
Полша и балтийските държави призовават да бъде наложена забрана на вноса на руски алуминий и втечнен природен газ (ВПГ) в рамките на 13-я пакет санкции на Европейския съюз срещу Москва заради войната в Украйна, предаде Ройтерс, позовавайки се на представител на полските власти, пожелал анонимност.
Преди дни България, Унгария, Полша, Румъния и Словакия изпратиха до ЕК писмо с искане за мерки, включително с въвеждането на тарифни квоти за по-голямата част от земеделския внос от Украйна.
Очаква се през 2023 г. полската икономика да отбележи слаб ръст на БВП от 0,6%, който ще се ускори до 2,8% през 2024 г.