АБОНАМЕНТ ЗА НОВИНИ [X]
Най-голям износител на шоколад през 2023 г. е Германия с 221 хил. тона или 26% от общия износ на ЕС. След нея са Нидерландия със 123 хил. тона или 14%, Полша – 115 хил. тона или 13%, Белгия – 96 хил. тона или 11%, Италия – 92 хил. тона или 1%.
Проучването на Делойт показва, че за повече от половината от респондентите (59%) най-голямото предизвикателство при внедряването на GenAI е намирането на правилните служители, ресурси и компетентности. Полша, Балтийските страни и Румъния се нареждат много високо, а в Южния регион на ЦЕ, където е и България, 56% процента от финансовите директори се затрудняват.
Най-големите износители на шоколад и шоколадови изделия извън Евросъюза са били Германия (221 000 тона), Нидерландия (123 000 тона), Полша (115 00 тона), Белгия (96 000 тона) и Италия (92 000 тона).
По-значителен ръст на разходите за труд в ЕС са регистрирали Румъния (+16,8 на сто), Хърватия (16 на сто), Унгария (+15,8 на сто), Полша (+13,1 на сто) и Словения (11,8 на сто).
В рамките на ЕС най-голямо е увеличението на почасовото заплащане на труда в Румъния (с 16,9%), следвана от Унгария (с 16,3%), Хърватия (с 16,0%), Полша (с 13,1%), Словения (с 12,5%), България (с 11,9%), Литва (с 11,2%), Латвия (с 11,1%) и Естония (с 10,9%).
Управляващите във Варшава планират да пуснат в експлоатация първата АЕЦ в страната до 2033 г. Около 60 на сто от електрическата енергия в Полша в момента се произвежда от ТЕЦ-ове на въглища, посочва Ройтерс.
Растежът на брутния вътрешен продукт с отчитане на сезонните фактори е останал стабилен през четвъртото тримесечие на 2023 г. на тримесечна основа. През третото тримесечие БВП остана без промяна в ЕС и се увеличи с 0,1 на сто в еврозоната.
Според данните в доклада около 50% от мигрантите към трудовия пазар в EС от началото на 21 век са дошли именно от България, Румъния и Полша. Затова прогнозата за свиване на населението в трудоспособна възраст и в Полша е за 26% до 2050 г., а за Румъния – с 22%.
Съдебният иск е от името на медийни групи с дейности в България, Австрия, Белгия, Чехия, Дания, Финландия, Унгария, Люксембург, Нидерландия, Полша, Испания, Швеция и Норвегия.
Управителят на Хърватската народна банка коментира, че спекулациите с високите цени, свързани с присъединяването към еврозоната, идват от т.нар. "възприятие за инфлацията", което произлиза от новините и отразяването на цените по отделни стоки, но статистическото измерване на отражението върху цялата потребителска кошница идва по-късно и показва по-ниска инфлация.