АБОНАМЕНТ ЗА НОВИНИ [X]
Шефът на КЕВР обясни, че има опити да се реши проблемът с руския газ. "Дори днес на среща с гръцкия регулатор направихме някакви планове за някакви бъдещи дискусии около това дали терминалите за втечнен газ в Гърция могат да покрият минимума на потреблението на двете държави", обясни Тодоров.
В прогнозата за България се казва, че изпълнението на плана за възстановяване и устойчивост се очаква да бъде основният фактор за ускорения растеж на инвестициите както през 2022 г., така и през 2023 г. Като цяло се очаква реалният БВП да нарасне с 2,8 % през тази и с 2,3 % през следващата година.
"Ако не го запълват с газ, то капацитетът му трябва да бъде предоставен на други клиенти. Това е критично важна инфраструктура. Ние се нуждаем от нея сега, при тази криза", заяви министърът на енергетиката на Австрия Леоноре Гевесле.
Краткосрочната фискална цена на падането на правителството е 900 млн. лева – not great, not terrible. Средносрочните и дългосрочните ефекти от политическата криза могат да са по-сериозни, включително поставяне под съмнение на пътя към присъединяване към еврозоната и предвидимостта на цялостния данъчен модел.
Кметът е описал проблема в писмо, изпратено до МРРБ и Областния управител на Велико Търново.
Посочвайки увеличението на цените на корабоплаването, торовете и горивото като ключови фактори – поради Covid-19, климатичната криза и войната в Украйна – Бийзли отбеляза, че броят на хората, страдащи от „хроничен глад“, е нараснал от 650 милиона на 810 милиона в последните пет години.
Тракия икономическа зона ЕАД /ТИЗ/ и Ситигаз България започват стратегическо партньорство с цел намаляване на емисиите от CO2 и превръщането на индустриалния парк в напълно „зелен“.
И двете кризи засегнаха сериозно транспорта на стоки и хора, но устойчивостта на този сектор и подобрената координация между държавите членки бяха от ключово значение за отговора на ЕС на тези предизвикателства.
През април тя падна до 3,2, което е исторически най-ниското регистрирано някога, между февруари и юли 2020 г., в началото на здравната криза, нивото на безработица в страната нарасна от 4 на 5,5 процента, след което постоянно намалява, за да достигне рекордните 3,2 на сто от работната сила, или 316 000 души.
Според пролетната икономическа прогноза на ЕС след силния растеж през 2021 г. икономиката на Румъния ще се забави до 2,6 на сто през 2022 г., тъй като инфлацията намалява разполагаемите доходи, а войната в Украйна засяга доверието в икономиката, веригите за доставки и инвестициите.