АБОНАМЕНТ ЗА НОВИНИ [X]
Финансирането, предоставено на тези дванадесет стратегически проекта, ще подпомогне България, Чехия, Ирландия, Испания, Франция, Италия, Литва, Австрия, Полша и Финландия да постигнат националните си цели в областта на околната среда и климата, които увеличават приноса си за постигането на екологичен преход в ЕС.
Най-много са те за 2022 г. са регистрирани в Румъния (25,4 на сто), България (18,6 на сто) и Гърция (14,9 на сто). Под 3 на сто от младежите в 12 страни от ЕС: Словения, Австрия, Люксембург, Хърватия, Полша, Чехия, Нидерландия, Естония, Малта, Кипър, Финландия и Швеция.
Размразяването на средствата беше обещание на проевропейското коалиционно правителство на министър-председателя Доналд Туск. Достъпът до тях ще даде тласък на инвестициите в икономиката, засегната от последиците от войната в Украйна и от слабостта на големия търговски партньор Германия.
Той се оценява на 500 млрд. долара, се е свил с цели 19,4 на сто на годишна база през тримесечието октомври – декември 2023 г., съобщи Централното статистическо бюро на страната. Икономисти, анкетирани от Ройтерс, предвиждаха израелската икономика да се свие с близо два пъти по-малък темп.
„Кърджали“ е сред по-малките икономически центрове в Бълга рия, като демонстрира стабилен растеж на местната икономика, която успява да привлича значителни по размер инвестиции, фокусирани в преработващата промишленост.
Меморандум за възможно строителство на дългия 600 километра тръбопровод, който да свърза Яготин във Волинска област с Гданск е бил подписан през 2022 г. по време на Икономическия форум в полския град Карпач от министъра на аграрната политика и храните на Украйна Микола Солски и тогавашния му колега Хенрик Ковалчик.
Сред секторите от британската икономика, в които свободните работни места са били повече отпреди пандемията, са селското стопанство (23 000) и строителството (9000).
Промишленото производство в най-голямата икономика в Европа бележи тенденция на спад от 2017 г. насам, а спадът се ускорява с намаляването на конкурентоспособността.
Дори и да се окаже обаче, че за да постигне българската икономика своя потенциал за развитие липсват не половин милион, а дори само 200 хиляди работници, на този етап недостигът няма видимо решение.
След турбулентната 2023 г., която се оказа много по-добра от очакваното, 2024 г. се очертава да бъде колкото решаваща, толкова и несигурна както в (гео)политически план (с повече от 60 национални избори – президентски и/или парламентарни), така и в икономически план.