АБОНАМЕНТ ЗА НОВИНИ [X]
Най-голям износител на шоколад през 2023 г. е Германия с 221 хил. тона или 26% от общия износ на ЕС. След нея са Нидерландия със 123 хил. тона или 14%, Полша – 115 хил. тона или 13%, Белгия – 96 хил. тона или 11%, Италия – 92 хил. тона или 1%.
След години на бурен инвестиционен бум в периода непосредствено преди финансовата криза от 2008-2009 г. българската икономика се намира в период на многогодишна инвестиционна стагнация по отношение на брутното капиталообразуване като дял от БВП.
Проучването на Делойт показва, че за повече от половината от респондентите (59%) най-голямото предизвикателство при внедряването на GenAI е намирането на правилните служители, ресурси и компетентности. Полша, Балтийските страни и Румъния се нареждат много високо, а в Южния регион на ЦЕ, където е и България, 56% процента от финансовите директори се затрудняват.
Интересно е, че търсенето е разпределено най-общо в две категории – професии, в които съществува недостиг на квалифицирани специалисти и такива, в които равнищата на заплащане не са конкурентни спрямо останалата част от икономика (и не само националната, но и отворения общ пазар на труд в ЕС), и съответно няма търсене на работни места в тях.
Най-големите износители на шоколад и шоколадови изделия извън Евросъюза са били Германия (221 000 тона), Нидерландия (123 000 тона), Полша (115 00 тона), Белгия (96 000 тона) и Италия (92 000 тона).
Целта на ежегодния конкурс на АИКБ е да открои стимулиращи примери за успехи в борбата с неформалната икономика и да отличи водещи институции и личности с активна позиция и принос в ограничаването на сивата икономика.
По-значителен ръст на разходите за труд в ЕС са регистрирали Румъния (+16,8 на сто), Хърватия (16 на сто), Унгария (+15,8 на сто), Полша (+13,1 на сто) и Словения (11,8 на сто).
В рамките на ЕС най-голямо е увеличението на почасовото заплащане на труда в Румъния (с 16,9%), следвана от Унгария (с 16,3%), Хърватия (с 16,0%), Полша (с 13,1%), Словения (с 12,5%), България (с 11,9%), Литва (с 11,2%), Латвия (с 11,1%) и Естония (с 10,9%).
В България купонната система функционира от края на 1940 г. и е въведена от правителството на Богадан Филов. Причина за нея е Втората световна война, която е в разгара си и оказва силно влияние на световната икономика. Купонната система е практика за контролиране на разпределението на дефицитна стока при възникнало извънредно положение в една държава.
Управляващите във Варшава планират да пуснат в експлоатация първата АЕЦ в страната до 2033 г. Около 60 на сто от електрическата енергия в Полша в момента се произвежда от ТЕЦ-ове на въглища, посочва Ройтерс.