АБОНАМЕНТ ЗА НОВИНИ [X]
Очаква се развиващите се икономики в Източна Азия и Тихоокеанския регион да нараснат с 5 на сто през 2023 година. Това е малко под априлската прогноза на Световната банка за 5,1 на сто. За 2024 година базираната във Вашингтон банка очаква растеж от 4,5 на сто за региона, което е под прогнозата за 4,8 на сто през април.
Управляващите обявиха, че експортната забрана за горивата, обявена на 21 септември, ще остане в сила докато руският пазар на горива "се стабилизира". Анализатори очакват това да стане след няколко седмици, когато приключи събирането на реколтата в Русия, тъй като докато то трае, търсенето на горива в страната се увеличава.
Интервенциите, които България ще прилага през новия програмен период, са седем и предвиждат подпомагане за преструктуриране и конверсия на лозя, за инвестиции в лозаро-винарския сектор, за събиране на реколтата на зелено, за застраховане на реколтата, за информиране в държавите членки, за популяризиране в трети държави и за инвестиции в екологични съоръжения.
Ако бъде предприето ново увеличение на лихвите до края на настоящата година, то ще бъде краят на този цикъл на затягане на паричната политика, сочат прогнози на УФР.
При засети с пшеница 164 000 хектара, се очаква среден добив от пет тона от декар. Площите с ечемик са общо 63 000 хектара, а реколтата е в размер на 252 000 тона, с 20,8% по-малко на годишна база.
От Кипърския съюз на фермерите настояват експерти на компетентните държавни органи да посетят спешно засегнатите райони за отчитане на загубите и следващи стъпки в подкрепа на производителите.
Към момента са ожънати 963 650 дка с пшеница от засети 1 139 970 дка. Събирането на реколтата продължава. Средният добив е 566,2 кг/дка. Най-високи стойности до момента са отчетени в общините Добрич и Добричка - малко над 655 кг/дка.
Увеличаващите се разходи за отбрана обаче поддържат руския промишлен сектор в движение, създавайки прогнози за икономически растеж през тази година и помагайки на Москва да продължи с военната си кампания в Украйна.
Производствената активност в страните от еврозоната се е свила по-рязко, отколкото сочеха първоначалните прогнози, тъй като затягането на паричните условия от страна на Европейската централна банка е влошило финансовото състояние на фирмите.
Въпреки продължилото възстановяване на пазарите към предпандемичните нива стачките във Франция плюс студените периоди през април, подкрепиха рисковите прогнози и доказаха, че всяко връщане към новото "нормално" е не само въпрос на време, но и комбинация от няколко основни фактора.