АБОНАМЕНТ ЗА НОВИНИ [X]
.Според проф. Йоахим Рагниц мащабите на инфлацията се дължат не само на рязкото покачване на цените на енергията и на по-високите производствени разходи.Предприятията в някои сектори на икономиката изглежда са се възползвали от повишаването на цените, за да увеличат печалбите си.
В резултат на промяната пенсиите трябва да бъдат вдигнати с 12,7% от 1 юли 2023 г. Това ще изисква допълнителни разходи в размер на 54,7 млн. лв. Новата формула за увеличение на пенсиите представлява модифициран вариант на използваното досега „швейцарско правило“.
Сред страните от ЕС най-висока средна годишна коригирана заплата на пълен работен ден през 2021 г. е имала Люксембург (72 200 евро), следвана от Дания (63 300 евро) и Ирландия (50 300 евро). Най-ниска е била средната годишна коригирана заплата в България (10 300 евро), Унгария (12 600 евро) и Румъния (13 000 евро).
Батериите се превръщат в стратегически продукт за икономиката. Европейският парламент работи по правила, които засягат екологични, етични и социални аспекти.
Същевременно инфлацията на цените на суровините e останала висока през ноември заради високите разходи за енергия и нарастващите цени за промишлеността. Производствените цени също са нарастнали по-бавно през ноември.
Класацията има за цел да създаде по-голяма прозрачност за работната среда у нас и да улесни избора на българските служители. Тя включва оценяване по критерии като възнаграждение и социални придобивки, но също и фирмена култура, както и баланс между работа и личен живот.
Лихвите по кредити и депозити за домакинствата се отместиха минимално нагоре, макар и с десета от процентния пункт. Нивото на лихвите по депозитите е важно, тъй като е ползвано от много банки като основа на формулата за определяне на променливите лихви по дългосрочните ипотечни кредити. От своя страна, след повече от 13 години на устойчив спад – след достигнатия пик през лятото на 2009 г. – лихвите по жилищните кредити отбелязват...
Законопроектът ще донесе 20 трилиона песо (4 милиарда долара) допълнителни приходи през 2023 г., които ще бъдат използвани за социални програми, и до 23 трилиона песо през 2026 г. Според плана тези, чийто месечен доход надхвърля 10 пъти минималната заплата, ще бъдат облагани с по-високи данъци.
В структурата на общия разход с най-голям относителен дял са разходите за храна и безалкохолни напитки (30,2 на сто), следвани от разходите за жилище (19 на сто), данъци и социални осигуровки (11,4 на сто) и транспорт и съобщения (11,1 на сто).
Икономистът Милан Неделкович оцени, че основната причина за новото споразумение на Сърбия с МВФ е необходимостта да се осигурят парични средства, които могат да бъдат използвани в период на криза, тъй като позволява по-ниски разходи от директните заеми на международния финансов пазар.