АБОНАМЕНТ ЗА НОВИНИ [X]
По силата на новия закон домакинствата и малките бизнеси ще плащат от ноември еквивалента на максимум 24 евроцента на киловатчас електричество и 12 цента на киловатчас природен газ. Разликата между пазарната и регулираната цена ще бъде възстановена на доставчиците от държавата. За целта са предвидени над 4 милиарда евро.
Германското правителство обмисля да оттегли плановете си за налагане на допълнителна такса върху цената на газа, която потребителите да плащат, заради нарастващи критики, че парите ще отидат в ръцете на високопечеливши енергийни компании.
Пенсионерите, които получават до 2500 злоти (529 евро) на месец, не плащат никакъв данък, а допълнителните данъчни промени, въведени на 1 юли за намаляване на данъка върху личните доходи от 17 на 12 процента, са в подкрепа на още една група пенсионери.
В същото време средният размер на задълженията нараства, главно поради поевтиняването на парите. Към края на юни 2022 г. той е около 1000 лева при 995 в началото на годината. През 2020 г. средният размер е 792 лв., а през 2019 година – 767 лв.
Инерцията, която дигиталните платежни услуги получиха по време на ограниченията заради пандемията, ще се запази. Така потребителите ще продължат да плащат все по-рядко с кеш или с кредитна карта. Вместо това, все по-често ще предпочитат плащането със смартфон, чрез инсталиран в него мобилен портфейл.
52% от българите споделят, че плащат все по-малко в брой в сравнение с две години по-рано, а за 41% именно кризата с Covid-19 e причина за трайната промяна в платежните им навици. Допълнителен фактор е по-високи разходите на потребителите (за 45%) в края на 2021 г. и началото на 2022 г., когато инфлацията бележи нови пикове.
Това са приблизително 2,3 милиона пълнолетни българи биха искали да плащат в обществения транспорт с банкова карта, смартфон, смарт часовник или друго свързано устройство. Тази нагласа е по-силна в градовете извън София (където достига 46% - 50%).
"Те знаят, че тепърва ще трябва да намерят "сиви" схеми, за да получат нашите суровини, по някакъв начин да плащат за това, заобикаляйки собствените си идиотски санкции.
Според пролетната икономическа прогноза на ЕС след силния растеж през 2021 г. икономиката на Румъния ще се забави до 2,6 на сто през 2022 г., тъй като инфлацията намалява разполагаемите доходи, а войната в Украйна засяга доверието в икономиката, веригите за доставки и инвестициите.
БВП ще нарасне с 2,5% през 2022 г., прогнозира банката. Прогнозата е преразгледана надолу в сравнение с доклада от март, когато се залагаше на ръст от 2,8% за настоящата година. Като фактор се посочва, че проблемите с веригите за доставки вероятно ще продължат.