АБОНАМЕНТ ЗА НОВИНИ [X]
Те са на стойност над 126 млн. лева и ще бъдат отворени за бизнеса през 2024 г. По думите му едната грантова схема е насочена към интермодалните оператори и е на стойност 34,5 млн. лева, предвидени за изграждане на нови и развитие на съществуващите интермодални терминали в страната.
Хиляди български и чужди туристи посещават всяка година най-голямата атракция на морската ни столица. През лятото се правят по три представления на ден, изнасяни от делфините Доли, Йоана, Бимбо, Кимбо и Флипър.
Допълнителните заеми ще са за финансирането на частни инвестиции за зелен преход, цифрова трансформация, иновации, научноизследователска и развойна дейност, сливания и придобивания.
Целта е да се повиши ефективността в рамките на сектора, като му се помогне да допринесе за постигането на целта за намаляване на емисиите от транспорта с 90 % до 2050 г., както е посочено в Европейския зелен пакт, като същевременно се даде възможност единният пазар на ЕС да продължи да се разраства.
„Индустриална зона „Загоре“ е с изцяло запълнени терени. Привлечени са инвестиции за над 143 млн лева, а инвеститорите са 8, като двама от тях са със Сертификат клас А, което предстои да се случи и на трети. Нужна е нова ИЗ.
Нови сцени и публични пространства, арт ателиета и нова сграда са част от подобренията, по които работи Бизнес парк София. Стартът на трансформацията на най-голямата бизнес зона у нас в по-зелен и социален градски център ще бъде отбелязан с фестивал “Паркът” от 23-ти до 25-ти юни.
Сделката, която е постигната по време на посещението в Бразилия на германския министър на икономиката Роберт Хабек, беше обявена в бразилския град Бело Оризонти.
Най-дългогодишен носител на „Син флаг“ у нас е „Слънчев бряг“. Този плаж кандидатства за престижния сертификат от 1995 година. Сред дългогодишните носители са и „Слънчев ден“ и „Дюни“.
В усилията си да се отдалечи от изкопаемите горива и да намали въглеродните емисии, Германия се стреми да произвежда т. нар. зелен водород, който се извлича с помощта на вятърна и слънчева енергия чрез процес на електролиза.
ЕК приема, че отначало мащабът на добива на водород ще бъде малък, но постепенно ще расте с пускането в експлоатация на големи електролизатори. По оценки на Комисията към 2030 г. ще бъдат необходими около 500 тераватчаса възобновяемо електричество, за да бъдат добити заложените като цел 10 милиона тона водород, което отговаря на 14 на сто от цялото електрическо потребление в ЕС.