АБОНАМЕНТ ЗА НОВИНИ [X]
През първото тримесечие на годината те отбелязват ръст от 0,4 на сто в еврозоната и с 0,8 на сто в ЕС. През последното тримесечие на 2022 г. ръстът е бил съответно 3 и 3,6 на сто.
Дейността в частния сектор в еврозоната е стагнирала (останал почти без изменение бел. ред.) през юни на фона на задълбочаващия се спад в производството и забавянето в сектора на услугите.
В същото време съотношението на държавния дълг се очаква да намалее до през 2026 г. до 140,4 на сто от БВП спрямо 144,4 на сто през 2022 г., но и да остане доста над средното за еврозоната.
Производствената активност в страните от еврозоната се е свила по-рязко, отколкото сочеха първоначалните прогнози, тъй като затягането на паричните условия от страна на Европейската централна банка е влошило финансовото състояние на фирмите.
Последно присъединилите се към еврозоната държави Литва, Латвия и Естония в периода 2011 г. - 2015 г., показват, че преди присъединяването към еврозоната СРЗ е била в порядъка на 700 - 800 евро, докато през 2022 г. средните работни заплати са в диапазона 1400 - 1900 евро, което е увеличение между два и три пъти.
Две предложения - да се създаде рамка за евентуална нова цифрова форма на еврото, която ЕЦБ може да емитира в бъдеще като допълнение към парите в брой и същевременно да се гарантира, че гражданите и предприятията могат да продължат да получават и плащат с евробанкноти и евромонети навсякъде в еврозоната.
Инфлацията в еврозоната, която макар и да отстъпи от десетилетните върхове, достигнати в края на миналата година, през май бе на ниво от 6,1 на сто.
Компаниите в 20-те страни, споделящи еврото, заявяват, че "са все по-обезпокоени относно развитието на търсенето, особено предвид нарастващите лихвени равнища и свързаните с това рискове от рецесия", посочва "Ес енд Пи глоубъл".
Страните от еврозоната отчитат излишък от 16 млрд. евро при търговията със стоки, което е значително понижение спрямо 41 милиарда евро, постигнати през март, сочат данните на ЕЦБ.
В България през април 2023 г. е отчетено понижение на обема на строителството с 1 на сто спрямо предходния месец. На годишна основа (спрямо април 2022 г.) строителството на сгради в ЕС е намаляло с 0,1 на сто, а в еврозоната се е увеличило с 0,2 на сто.