АБОНАМЕНТ ЗА НОВИНИ [X]
Перспективата остава стабилна благодарение на поддържаната от общината политика за нисък пряк дълг и разумни нива на ликвидност, компенсирайки по този начин променливостта на приходите.
В закона за бюджета за 2023 г. правителството е планирало, че в края на годината общият държавен дълг ще възлиза на 53,3% от БВП. Според Моравецки обаче в края на декември дългът ще достигне само 49-50% от БВП.
Според експресните оценки на НСИ през четвъртото тримесечие на 2022 г. БВП е нараснал с 2,1% на годишна база. Отчита се ускоряване на растежа на крайното потребление до 4,7%, понижаване на инвестициите в основен капитал с 3,3%, повишение в износа със 7,2%.
Когато Хърватия влезе в еврозоната през лятото, повишиха ѝ кредитния рейтинг с една или с две стъпки. Това намали с 1 % лихвите по държавния дълг и доведе до спестявания. За България това биха били спестявания, с оглед на взиманите държавни дългове, от около 200-250 млн.лв.на година“, обясни Пеканов.
В края на третото тримесечие на 2022 г. брутния държавен дълг отнесен към брутния вътрешен продукт (БВП) на Европейския съюз е възлизал на 85,1 на сто в сравнение с 86,4 на сто регистрирани в края на второто тримесечие.
Парите ще се използват за плащане по дълг на държавата в размер на 3 млрд. лева, които трябва да се платят на 26 март тази година. Сетълментът на книжата ще е на 27 януари.
Преди Москва да започне инвазията в съседна Украйна на 24 февруари миналата година целта на властите беше бюджетен излишък от 1 процент от БВП за 2022 г. През септември президентът Владимир Путин оповести прогноза за излишък от близо половин трилион рубли.
Това съставлява 55,7 на сто от прогнозния Брутен вътрешен продукт -БВП), съобщава Българската народна банка. Отбелязва се и ръст на задлъжняемостта с повече от 2,813 млрд. евро (6,8 на сто) спрямо края на октомври 2021 г. (41 164,8 млн. евро, 57,9 на сто от БВП).
Камарата настоява народните представители и парламентарните групи в 48-то Народно събрание да положат всички усилия за своевременно приемане на ефективни законодателни актове, необходими за присъединяването към ЕЗ, съхраняване на финансовата устойчивост, провеждане на благоразумна фискална политика за осигуряване на съответствие с приложимите номинални критерии, вкл. за бюджетен дефицит, инфлация и дългосрочен лихвен процент.
Възможно ли е в края на 2022 г. Рим все пак да изненада анализаторите, които обикновено са скептични относно растежа на италианската икономика, разтърсвана от огромен държавен дълг и енергийната криза?