АБОНАМЕНТ ЗА НОВИНИ [X]
Мерките за облекчаване на ефекта от високите цени на енергията са оказали силно влияние върху държавните баланси през втората половина на 2022 г. и първото тримесечие на 2023 г., като повечето страни членки са продължили да отчитат бюджетен дефицит.
Ако бъдат разглеждани само страните от еврозоната, то при тях също се отчита понижение на съотношението държавен дълг към БВП - от 91,4 на сто в края на декември 2022 г. на 91,2 на сто в края на март 2023 г.
Трудното постигане на консенсус по важни за страната въпроси създава рискове за изпълнението на вече поети ангажименти, в т.ч. и по Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ), което може да доведе до по-висок бюджетен дефицит и до отлагане приемането на евротото и след 2025 г.
Трудното постигане на консенсус по важни за страната въпроси създава рискове за изпълнението на вече поети ангажименти, в т.ч. и по Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ), което може да доведе до по-висок бюджетен дефицит и до отлагане приемането на евротото и след 2025 г., се казва в Годишния доклад за икономическо развитие и политики.
Предвижда се намален спрямо предходния й вариант максимален размер на новия държавен дълг, който може да бъде поет през 2023, в общ размер до 7,5 млрд. лв., включително поетият нов държавен дълг от 2,9 млрд. лв. за изплащане на стар дълг. Държавният дълг като процент от БВП остава 22%.
В същото време съотношението на държавния дълг се очаква да намалее до през 2026 г. до 140,4 на сто от БВП спрямо 144,4 на сто през 2022 г., но и да остане доста над средното за еврозоната.
Германският финансов министър Кристиан Линднер планира нов дълг в размер на 16,6 милиарда евро към федералния бюджет за 2024 г., който предвижда рекордни разходи за отбрана, съобщават източници от финансовото министерство, цитирани от Ройтерс.
Държавният дълг към края на 2023 г. да не надвишава 40,6 млрд. лв., а в края на 2024 г. и 2025 г. да достигне съответно до 49,6 млрд. лв. и 59,5 млрд. лв. Това пише в проектобюджета на МФ за 2023 година.
"Международните резерви нараснаха благодарение на стабилния и ритмичен приток (на средства) от международните партньори, който надмина нетните продажби на валута от Националната банка на Украйна и плащанията по държавния дълг в чуждестранна валута", се посочва в изявление на регулатора.
Според данните на Българската народна банка (БНБ) е това е с 3,895 млрд. евро (9,4 процента) повече в сравнение с края на март 2022 г. (41,371 млрд. евро, 48,9 процента от БВП).