АБОНАМЕНТ ЗА НОВИНИ [X]
България е член на ЕС вече 15 години и, въпреки това, не успява да достигне средното европейско икономическо ниво. Конвергенцията на държавите, които се присъединиха заедно с България към ЕС, е много по-силна, вкл. тази на Румъния, Естония, Латвия, Чехия, Словения. Хърватия, която се присъедини към ЕС след България, през 2013 г., вече е член на Еврозоната и успя само за десет години да изпълни нейните критерии.
Индикаторът на ZEW, отчитащ настроенията сред германския бизнес, се повиши от 9,8 пункта през ноември до 12,8 пункта през декември, отбелязвайки пети пореден месец, в който нараства. Икономисти предвиждаха показателят да отслабне спрямо нивото си през ноември.
За сегмента на офис площите предстоящата година ще е последната от цикъла на намаляване на площи и ръст на нивата на незаетост. При инвестиционните придобивания се очаква ограничена активност и предпазливи инвеститори, но сигналите за успокояване на ръста на лихвите са заявка за обръщане на негативния тренд.
В сравнение с 2021 година броят им се увеличава с 548, или с 9 на сто, докато в сравнение с 2017 година броят им намалява с близо 4 на сто.
Хърватската камара на медицинските сестри има 40 000 членове. Подготвя се европроект за обучение на медицински сестри на стойност един милион евро.
Възходящата ревизия се дължи на подобренията при бизнес инвестициите, както и на държавните и местните държавни разходи. Жилищните инвестиции също бяха ревизирани във възходяща посока, както и частните бизнес запаси.
В 6 страни е регистриран по-висок дял на хората, които са живеели в собствени жилища - Румъния (95 на сто), Словакия (93 на сто), Хърватия (91 на сто), Унгария (90 на сто), Литва (88,6 на сто) и Полша (87,4 на сто). Всичките тези държави са от региона на Източна Европа, отбелязва Евростат.
"Компаниите в автомобилната индустрия оценяват текущото си бизнес състояние като по-добро в сравнение с предходния месец, но са по-песимистични за предстоящите месеци", казва Анита Уелфл, специалист в "Ифо".
За да се поддържа възстановяването, проучването препоръчва по-добро разпределяне на публичните разходи, укрепване на публичните приходи, подобряване на функционирането на пазара на труда и продължаване на усилията за създаване на по-динамичен бизнес сектор.
От компанията заявяват, че преразглеждането на стратегията е следствие от приемането от страна на държавните органи на България на дискриминационни закони и други несправедливи, пристрастни политически решения спрямо рафинерията, които нямат нищо общо нито с цивилизованото регулиране на големия бизнес, нито с увеличаването на приходната част на бюджета на страната.