АБОНАМЕНТ ЗА НОВИНИ [X]
Макроикономическата прогноза на Института за анализи и прогнози към МФ предвижда през 2024 г. растежът на БВП да се ускори до 3,2% поради нарастване на инвестициите в икономиката и достигане на размер от 205,8 млрд. лв. За 2025 г. и 2026 г. БВП ще се повишава с по 3%.
През 2022 г. селскостопанската продукция в ЕС е оценена на 537,5 милиарда евро по базисни цени, което се равнява на увеличение от 19 на сто в сравнение с 2021 г. Това представлява нов връх и продължава възходящата тенденция, започнала през 2010 г., сочат данни на Евростат.
Втората по големина икономика в света се бори да постигне силно следпандемично възстановяване на фона на задълбочаващата се криза в сектора на недвижимите имоти, рисковете с дълговото равнище на регионалните правителства, бавния световен растеж и геополитическото напрежение.
ЕК обаче очаква икономическата активност в Европейския съюз постепенно да се възстановява през идните месеци, но ревизира надолу растежа на брутния вътрешен продукт (БВП) на ЕС спрямо предвижданията, отразени в нейната междинна лятна прогноза.
Според ЕК през 2023 г. ръстът на брутния вътрешен продукт (БВП) на България ще отслабне до 2 на сто, докато при предишната прогноза на Комисията, публикувана през май, заложеният икономически растеж бе дори по-нисък - 1,5 на сто. Догодина БВП ще се разшири с темп от 1,8 на сто, под заложения в пролетната прогноза от 2,4 на сто. През 2022 г. БВП на България нарасна с 3,9 на сто.
Фондът повишава прогнозата си за растежа на Китай през 2023 г. до 5,4 на сто на фона на възстановяването на потреблението и неотдавнашните мерки на правителството. МВФ повиши прогнозата си за китайския БВП за 2024 г., предвиждайки растеж от 4,6 на сто спрямо 4,2 на сто преди това.
Ще има задържане на цените при основните хранителни продукти - варива, захар, свинско и пилешко месо, сиренето и кашкавала. Има намаление на олиото и маслото. Плодовете и зеленчуците са на по-високи цени вследствие на лошата реколта - очакват се по-високи цени на лука и картофите.
Броят на безработните е нараснал с 36 936 души или 1,36 на сто спрямо предходния месец. Министерството обяви, че този растеж е бил по-умерен от обичайното за октомври. Спрямо същия период на миналата година регистрираната безработица се е понижила със 155 488 души.
Все още не фигурират данни за икономическия растеж в България през третото тримесечие. Сред страните членки на еврозоната най-висока през октомври е инфлацията в Словакия (7,8 на сто), Хърватия (6,7 на сто) и Словения (6,6 на сто), а най-ниска - в Белгия (-1,7 на сто), Нидерландия (-1 на сто) и Италия (1,9 на сто).
Брутният вътрешен продукт (БВП) се е свил с 0,6 на сто спрямо второто тримесечие, когато бе отчетено понижение с 0,8 на сто спрямо първото, според експертите. Две последователни тримесечия на отрицателен растеж на БВП означават, че икономиката е навлязла в техническа рецесия, допълва германската новинарска агенция.