АБОНАМЕНТ ЗА НОВИНИ [X]
Дизелът е най-големият петролен продукт за износ на Русия с обем то около 35 милиона тона през 2022 г., от които почти три четвърти се транспортират през тръбопроводи. В същото време страната в изнесла 4,8 милиона тона бензин.
По тях се изнася украинско зърно, както и да организира депозитна система за износа, заяви чешкият земеделски министър Марек Виборни след среща с колегите си от Словакия, Унгария и Полша.
Очакванията на анкетираните за търсенето на услуги и за продажбите в търговията на дребно през следващите три месеца се влошават. Очакванията за износ в промишлеността също са леко занижени. Единствено предприемачите в строителството имат оптимистични очаквания за дейността си.
Нетните приходи от износ на страната от търговията с олио са се повишили от около 250 млн. евро преди пандемията (2019 г.) до близо 1,2 млрд. евро през 2022 г. Тази промяна е подкрепена от възможността да се внесе слънчоглед от Украйна, макар тенденцията да е видима още преди войната.
Унгарският премиер също така добави, че институциите на ЕС „не желаят да застанат на страната на страните-членки и европейския народ“, и вместо това следват интересите на САЩ, когато става въпрос за зърното.
От февруари 2022 г. насам цената на пшеницата на международните пазари падна два пъти. Докато в България нищо не поевтиня. Субсииди за ток, горива, директни субсидии и всичко това е от джоба на данъкоплатците. В крайна сметка получаваме скъпи продукти.
Причината е в ниските цени на пшеницата на международните пазари и високата себестойност на продукцията у нас. Същото е положението и при търговията на слънчоглед и царевица от новата реколта. В същото време добивите са по-ниски в сравнение с предходни години заради сушата.
Скорострелно икономическата комисия в НС прие решение за отменя на забраната за внос у нас на въпросните продукти. Министърът на земеделието Кирил Вътев съобщи, че той не е уведомен за тази стъпка на НС. Ето обаче какво обяснява премиер Дянков.
Евродепутатите ще поставят на Комисията въпрос за това как да се облекчи натискът върху земеделските стопани в страните, които са изправени пред намаляване на цените и търсенето на зърно.
При засети с пшеница 164 000 хектара, се очаква среден добив от пет тона от декар. Площите с ечемик са общо 63 000 хектара, а реколтата е в размер на 252 000 тона, с 20,8% по-малко на годишна база.