АБОНАМЕНТ ЗА НОВИНИ [X]
Меморандум за възможно строителство на дългия 600 километра тръбопровод, който да свърза Яготин във Волинска област с Гданск е бил подписан през 2022 г. по време на Икономическия форум в полския град Карпач от министъра на аграрната политика и храните на Украйна Микола Солски и тогавашния му колега Хенрик Ковалчик.
"Модел Уай" (Model Y), кросоувърът на "Тесла" (Tesla), е бил най-продаваният модел в Европа през 2023 г., изпреварвайки "Дачия Сандеро" (Dacia Sandero) и "Фолксваген Tи-Рок" (Volkswagen T-Roc).
Те са 11,9 млрд.евро през 2023, 4,3% ръст от общите инвестиции на Германия в чужбина. Германските фирми инвестират сериозно в Китай въпреки молбите на правителството да намалят експозицията си в азиатската страна, на фона на рязкото намаляване на държавните гаранции за подобни инвестиции.
Повишението на цените спрямо декември е с 0,1 на сто след ревизирания спад с 0,6 на сто през декември. Икономистите очакваха спад от 0,4 на сто.
За 2024 г. влошаването на прогнозите на ЕК е по-отчетливо: докато в зимната прогноза бе залегнало увеличение на БВП на ЕС с 1,3 на сто, сега очакванията са за 0,9 на сто. За икономиката на еврозоната се предвижда растеж с 0,8 на сто, спрямо 1,2 на сто, при есенната икономическа прогноза.
В края на миналата година е отчетена рекордна сума изпратени пари от работещи в чужбина българи към близките им, като най-много се изпращат от Германия. На дневна база пристигат у нас по 4 млн. евро.
Номиналният БВП на Япония през 2023 г. е бил 4,21 трилиона долара в сравнение с 4,46 трилиона долара за Германия, чийто номинален БВП беше подпомогнат от инфлацията в страната през миналата година.
Според първата оценка за годишния растеж за 2023 г., базирана на тримесечни сезонно и календарно коригирани данни, БВП е нараснал с 0,5 на сто, както в ЕС, така и в еврозоната.
Това представлява повишение спрямо есенната прогноза на ЕК за растеж на българския БВП с 1,8 на сто през тази година. За сравнение през януари БНБ прогнозира ръст на БВП от 2,5 на сто по даннни към 11 януари 2024 г.
Според икономическия анализатор Адриан Негреску румънците оставят почти една четвърт от доходите си на касата на хранителните магазини не защото купуват повече, а защото е по-скъпо.