АБОНАМЕНТ ЗА НОВИНИ [X]


Решението бе взето след виртуална среща между Саудитска Арабия, Русия, Ирак, ОАЕ, Кувейт, Казахстан, Алжир и Оман. Следващата среща на ОПЕК+ е насрочена за 5 октомври тази година.


В Русия той е 14 260 долара, и Туркменистан (13 340 долара), в Китай е 13 690 долара. За Казахстан това е важно постижение, което отразява по-бързия икономически растеж и по-силна регионална позиция.


В основата на бъдещата централа са съвременните реактори ВВЭР-1200 от поколение III+. Тази технология отговаря на най-строгите международни изисквания за безопасност и вече се използва в Русия, Беларус, Турция, Бангладеш, Египет и Китай. Срокът на експлоатация на реактора е 60 години с възможност за удължаване с още 20 години.


Съгласно Министерството на енергетиката, през юни 2025 г. износът на петрол от Казахстан е достигнал 1,86 милиона барела на ден, което е повече от май (1,78 милиона барела на ден) и надвишава квотата на ОПЕК+ с близо 500 хиляди барела.


Увеличението през септември ще финализира връщането на пазара на 2,17 милиона барела дневно от осемте страни членки: Саудитска Арабия, Русия, ОАЕ, Кувейт, Оман, Ирак, Казахстан и Алжир.


Виена получава същите оценки като швейцарския град Цюрих, следвани в класацията от австралийския Мелбърн и Женева в Швейцария. В "Global Liveability Index 2025", изготвен от подразделението за изследвания и анализи на "Икономист груп" (Еconomist Group).


Централата се очаква да бъде построена до 2035 г. до село Улкен, разположено на около 400 км северозападно от Алмати. Тя ще се състои от два реактора с обща планирана мощност от 2,4 гигавата. Казахстан не разполага с действаща ядрена електроцентрала от 1999 г., когато беше спряна дейността на реактора БН-350 край Каспийско море.


През април той е стигнал до 61,6 млрд. долара от рекорден дефицит за 138,3 млрд. долара през март. Това е най-ниският търговски дефицит от август 2023 г. и под осредните прогнози за дефицит в размер на около 70 млрд. долара, показват последните данни на Бюрото за икономически анализи.


През последните 10 години добивът на златна руда се е увеличил с 2,2 пъти, а производството на рафинирано злато – двойно. Това позволи на Казахстан да влезе сред първите 20 страни по обем на златните резерви.


Производството на петрол в Казахстан се е увеличило с 2 на сто през май, съобщи източник от сектора, цитиран от Ройтерс. Това увеличение е в противовес на натиска от ОПЕК+ върху централноазиатската страна да намали добива.