България в „Богатството на народите“ 2026

България заема тридесет и пето място в индекса „Богатството на
народите“ за 2026 г. Тя е сред най-бързо развиващите се страни
през изминалото десетилетие, но остава с най-ниската оценка в
целия ЕС. Основна причина за това е много слабото представяне в
компонентите на индекса, които оценяват публичния сектор.

Пълни резултати и интерактивна класация: wni.wei.org.pl

Индексът на богатството на нациите (WNI) на Варшавския
институт за предприемачество, който вече е в шестото си
издание, предлага сравнима композитна оценка на икономическото
състояние и благосъстояние.

Той е изготвен в сътрудничество с 20
мозъчни тръста от цял свят и през 2026 г. включва 40 държави –
страни членки на Европейския съюз и ОИСР, заедно Украйна. WNI
отделя размера на частната икономика от публичния сектор и
оценява това колко гражданите получават обратно от държавата
в седем области - отбрана, вътрешна сигурност, инфраструктура,
околна среда, здравеопазване, образование и висше образование.

България е една от страните с най-бърз дългосрочен напредък през
десетте години, които индексът разглежда, но слабата държава и
ниско качество на публичните услуги ограничават резултата.

Общият резултат на страната достига 546 точки, с 13 повече
спрямо предходната година, но без промяна в позицията. За
последните 11 години България е подобрила резултата си с 20%,
което я нарежда сред държавите с най-бърз напредък, макар
разликата спрямо останалите членки на ЕС да остава значителна.

Качеството на публичните разходи е близо до дъното на ЕС,
повлечено надолу от увредена околна среда, лошо здравеопазване и
слабо образование - наследство от години на политическа
нестабилност и отлагани реформи.

Отбраната и
инфраструктурата пък са сред относително силните страни на
страната. Присъединяването към еврозоната и Шенген обещава
нова вълна от инвестиции. Частната икономика се представя
малко по-добре, но растежът през последните години зависи все

Ключови изводи за България
• Класирана на 35-то място от 40 държави, без промяна в
позицията – най-слабо представилата се членка на ЕС.
• Сред най-слабите в ЕС по отношение на качеството на
публичните разходи.
• Слабости: околна среда, здравеопазване и образование;
относителни силни страни: отбрана и инфраструктура.
• Сред най-бързо подобряващите се през изминалото
десетилетие.

Общи наблюдения
По-общата картина е притеснителна. В повечето от разгледаните
страни - 27 от 40 - гражданите получават по-лоши публични услуги
срещу данъците си през 2026 г., отколкото десетилетие по-рано.
Бюджетите се увеличават, но качеството не нараства със същите
темпове

Спадът започва след пандемията. След като общо се подобрява до
2021 г., качеството на публичните разходи започва да намалява в
голяма част от включените държави, а на този фон растежът на
частния сектор намалява приблизително наполовина, а в над десет
икономики е станал отрицателен.

Лидерите САЩ, Норвегия и Швейцария отново дават добрия
пример, съчетавайки значителен размер на частната икономика с
държави с голям капацитет и високо качество на публичните
услуги. Най-динамични обаче са догонващите икономики на
Централна и Източна Европа - Румъния преди всичко, а Хърватия,
България и Гърция са непосредствено зад нея.
Полша е интересен парадокс.

Икономиката ѝ се е забавя осезаемо,
въпреки че публичният сектор продължава да се разраства.
Причините са много, но авторите на индекса посочват липсата на
върховенство на закона и нарастващата тежест на
бюрократичния апарат, съчетани с по-скоро неуспешни мерки в
посока дерегулация, които никога не са стигнали достатъчно
далеч.

Заедно с това данъчната система става все по-заплетена и
непредсказуема с всяка изминала година, тъй като различните
данъци за отделни сектори се множат, а акцизите се повишават с
малко или без никакво предупреждение.