АБОНАМЕНТ ЗА НОВИНИ [X]
Според разпределението на заетостта по сектори, 17,6% са били заети през октомври 2020 г. в селското стопанство, 20,3% в индустрията, 6,4% в строителството и 55,7% в сектора на услугите.
С повече от половината енергия от възобновяеми източници в своето брутно крайно потребление на енергия, Швеция (56,4%) е имала най-високия дял сред държавите-членки на ЕС през 2019 г., пред Финландия (43,1%), Латвия (41,0%), Дания (37,2%) и Австрия (33,6%).
Брутната добавена стойност (БДС), създадена в отрасъл „Селско, горско и рибно стопанство” през 2019 г. възлиза на близо 3,9 млрд. лева по текущи цени, като бележи ръст от 4,1 % в сравнение с предходната година.
Дейностите по програмите ще се извършват от 2021 г. до 2024 г. Финансирането по тях ще бъде за срок от три години като бюджета на всяка една от тях е на обща стойност 4 500 000 лева.
Хърватия получи 510 млн. евро, Кипър — 250 млн. евро, Гърция — 2 млрд. евро, Италия — 6,5 млрд. евро, Латвия — 120 млн. евро, Литва — 300 млн. евро, Малта — 120 млн. евро, Словения — 200 млн. евро, а Испания — допълнителни 4 млрд. евро, съобщиха от пресцентъра на Европейската комисия.
Индексът на цените на производител в селското стопанство за третото тримесечие на 2020 г. се повишава с 6.8% спрямо същото тримесечие на 2019 година. Индексът на цените на продукцията от растениевъдството се увеличава със 7.6%, а на продукцията от животновъдството - с 1.7%.
Сред държавите-членки, за които са налични прогнози за 2019 г., разходите за социални помощи като процент от БВП са най-високи във Франция (31% от БВП), Дания (30%) и Германия (29%), докато най-ниски са в Малта и Латвия (и двете 15%), както и в Литва, България и Унгария (всички 16%).
Инициативата е продължение на миналогодишното издание и е насочена към учениците от професионалните гимназии по селско стопанство. Тя има за цел да подкрепи младите хора, които на този етап правят своя избор на професионално развитие.
Стойността на крайната продукция, произведена в селското стопанство за 2019 г. (в текущи цени по предварителни данни), възлиза на 8 504.6 млн. лв., което е с 0.5% повече спрямо предходната година. Увеличението се дължи изцяло на ръст на цените - с 1.9%, като обеми на произведените количества спрямо 2018 г. е отчетено намаление с 1.4%.
Работниците мигранти играят критична роля в редица сектори, включително транспорт, битови услуги, информационни технологии и селско стопанство. Кризата подчерта и тяхното значение за здравния сектор, тъй като те представляват 24% от лекарите и 16% от медицинските сестри.