АБОНАМЕНТ ЗА НОВИНИ [X]
В България средната заплата от близо 1900 лева и в момента е една от най-високите в региона. В Румъния тя е 1870 лева, а в Гърция - колкото в България, т.е. 1900 лева. В Хърватия, която наскоро прие еврото като официална валута, средната заплата е около 2300 лева.
Първият модернизиран вагон от проект „Сокол“ е преминал успешно производствени динамични изпитания в България и в сертифицираща база в Румъния. Това е първият рециклиран пътнически вагон от общо 15 за нуждите на БДЖ, чиято реконструкция беше възложена на предприятието в Дряново.
България ще е готова да влезе в Еврозоната, когато достигне поне 45-46% номинален БВП на човек от населението и 60-62% на вътрешното ценово равнище, в сравнение със съответните средноевропейски показатели, заяви проф.Гарабед Минасян от ИИИ на БАН.
От "УниКредит" очакват икономиките в страните от Централна и Източна Европа, част от Европейския съюз, и Западните Балкани средно да нараснат с около 1,6 на сто през 2023 г. и 3,1 на сто през 2024 г. Прогнозите им са Румъния да се представи по-добре, докато Чехия и Унгария ще отбележат известно изоставане.
В Румъния те са 25,8 на сто от хората на трудоспособна възраст, след в Италия (25,6 на сто), Гърция (22,8 на сто), Хърватия (21,8 на сто) и Белгия (19,6 на сто).
Разработването на тези проекти ще ни позволи да приложим експертните умения на компанията в генерирането на енергия от слънцето и ще засили присъствието ни в Източна Европа след придобиването на соларни проекти в Полша с общ капацитет от 200 мегавата, посочи Марин де Монбел, от френската енергийна група.
Интересът към купуване на земя расте и доказателство е, че почти липсва първично предлагане, растат и цените. Ако през 2010 година декар земя е струвал средно 287 лева, то през 2022 цената вече е 2 787 лева.
И четирите страни са отбелязали двуцифрен ръст на приходите през 2021 г., според най-новия доклад за сектора на зърнопроизводството на компанията за бизнес информация и новини "СийНекст" (SeeNext).
В региона мобилните разплащания в чужбина са популярни и сред туристите от Румъния и Унгария (съответно 22% и 21% от анкетираните).
В тях влизат построените след 2010 г., и вече обновените сгради. 90 % от необновеният жилищен фонд е с най-лоши енергийни характеристики. Това съобщи на дискусия за зеления преход инж. Тодор Андонов, член на Изпълнителното бюро на Камарата на строителите в България.