АБОНАМЕНТ ЗА НОВИНИ [X]
Емисиите на CO2 от използването на енергия допринасят главно за глобалното затопляне и представляват около 75% от всички емисии на парникови газове в ЕС.
Страни като Полша и Чехия подкрепят ядрената енергия, за да могат да ограничат производството на енергия от въглища, което замърсява околната среда и е значителен източник на парникови газове.
Споразумението ще бъде фокусирано върху "проучването на енергийните пазари, изпълнението на проекти по цялата веригата за създаване на стойност, сътрудничеството в дигитализацията на технологиите и намаляването на емисиите на парникови газове", се казва в изявление на руската компания.
Проучването потвърждава, че избраният от ЕС на подход за прилагане на по-ниски вносни мита за ограничено количество (чрез тарифни квоти) е най-подходящ за защита на определени чувствителни хранително-вкусови сектори в ЕС.
Дрехи, обувки и домакински текстил са отговорни за замърсяване на водите, емисии на парникови газове и купища отпадъци.
Русия въвежда квоти за износа на пшеница, ръж, ечемик и царевица, ограничавайки експорта до 17,5 милиона тона за периода 15 февруари - 30 юни, обявиха властите.
Новите квоти на стойност 4,3 милиарда долара са предоставени на 23 финансови институции, включително фондове, компании за търговия с ценни книжа, банки, дъщерни дружества за управление на активи и доверителни компании.
Предлага се намаляване на риболовните квоти за 13 запаса и увеличаване на квотите за два запаса — сафрид във водите около Иберийския полуостров (с 5 %) и морски език в Категат (с 12 %).
Повечето риби (81%) са уловени по неустойчив начин (т.е. уловът им води до намаляване на популацията). Въпреки въведените от ЕС квоти за улов преди над 30 г., две трети от рибата се лови във вече свръхексплоатирани зони. По отношение на метода на риболов, 74% от рибите се улавят чрез тралене - техника, която е неустойчива, тъй като улавя и нецелеви видове, а дънното тралене унищожава океанските растителност и местообитания.
Европейският парламент иска да бъде постигната неутралност по отношение на климата до 2050 г. чрез прилагането на внимателно изготвена пътна карта и намаляване на емисиите на парникови газове с 60% до 2030 г. спрямо нивата от 1990 г. – с 5% повече от предложението на Комисията.