АБОНАМЕНТ ЗА НОВИНИ [X]
Вероятността да не бъдат задоволени енергийните нужди на страните от ЕС през зимните месеци се увеличава, което създава рискове за икономическата активност на страните в нашия регион.
За догодина прогнозата е намалена с 0,8 процентни пункта. Понижението на оценката за 2023 година е обяснено с по-неблагоприятната външна среда и по-строгите условия за кредитиране, съчетани с по-слабия растеж на реалните заплати.
Увеличението им в страната е в синхрон с европейската тенденция. Общо предимство от използването им е по-чист въздух в градовете, по-малко шум и намаляване на емисиите в подкрепа на общата борба с климатичните промени.
"Ако не го запълват с газ, то капацитетът му трябва да бъде предоставен на други клиенти. Това е критично важна инфраструктура. Ние се нуждаем от нея сега, при тази криза", заяви министърът на енергетиката на Австрия Леоноре Гевесле.
Краткосрочната фискална цена на падането на правителството е 900 млн. лева – not great, not terrible. Средносрочните и дългосрочните ефекти от политическата криза могат да са по-сериозни, включително поставяне под съмнение на пътя към присъединяване към еврозоната и предвидимостта на цялостния данъчен модел.
Кметът е описал проблема в писмо, изпратено до МРРБ и Областния управител на Велико Търново.
„Нашият основен сценарий предполага значително забавяне на икономиката през следващите 18 месеца, което позволява на инфлацията да се забави постепенно. Има много рискове за намаляване на световната икономика, докато рискът за повишаване на инфлацията остава, коментира Пламен Димитров, управител на Кофас България
Принос за това имат увеличението на доходите на населението, атрактивните условия за жилищно финансиране и ниските лихвени проценти, заедно с повишеното търсене от страна на потребителите, които желаят да направят дългосрочна, сигурна и устойчива във времето инвестиция.
Посочвайки увеличението на цените на корабоплаването, торовете и горивото като ключови фактори – поради Covid-19, климатичната криза и войната в Украйна – Бийзли отбеляза, че броят на хората, страдащи от „хроничен глад“, е нараснал от 650 милиона на 810 милиона в последните пет години.
Налага се авиокомпаниите и летищните оператори да привлекат нови служители. Те обаче трябва да им гарантират по-добри условия на труд и заплащане, отбелязва Ройтерс.