АБОНАМЕНТ ЗА НОВИНИ [X]
Най-високи съотношения на държавен дълг към БВП в края на първото тримесечие на 2022 г. са регистрирани в Гърция (189,3%), Италия (152,6%), Португалия (127,0%), Испания (117,7%), Франция (114,4%), Белгия (107,9%) и Кипър (104,9%), а най-малък е дългът в Естония (17,6%), Люксембург (22,3%) и България (22,9%).
Швейцария може да прибегне до четиричасови регионални прекъсвания на електрозахранването, ако енергийната криза в Европа доведе до недостиг на електроенергия през зимата.
Работодателските организации бяха уведомени от търговците на електрическа енергия, че поради липса на сключени договори между тях и МЕ, съгласно които да бъдат компенсирани разликите между базовата цена и реалната борсова цена, ще фактурират пълните цени на електрическата енергия на крайните си клиенти.
Шефът на КЕВР обясни, че има опити да се реши проблемът с руския газ. "Дори днес на среща с гръцкия регулатор направихме някакви планове за някакви бъдещи дискусии около това дали терминалите за втечнен газ в Гърция могат да покрият минимума на потреблението на двете държави", обясни Тодоров.
В прогнозата за България се казва, че изпълнението на плана за възстановяване и устойчивост се очаква да бъде основният фактор за ускорения растеж на инвестициите както през 2022 г., така и през 2023 г. Като цяло се очаква реалният БВП да нарасне с 2,8 % през тази и с 2,3 % през следващата година.
"Ако не го запълват с газ, то капацитетът му трябва да бъде предоставен на други клиенти. Това е критично важна инфраструктура. Ние се нуждаем от нея сега, при тази криза", заяви министърът на енергетиката на Австрия Леоноре Гевесле.
Най-голямо е предлагането в Полша (около 2 млн. кв. м.), отчита новият доклад на "Колиърс" (Colliers). Той включва анализ на 15 държави в ЦИЕ-15 - Албания, Беларус, Босна и Херцеговина, България, Хърватия, Чехия, Естония, Унгария, Латвия, Литва, Черна гора, Полша, Румъния, Словакия и Словения.
Краткосрочната фискална цена на падането на правителството е 900 млн. лева – not great, not terrible. Средносрочните и дългосрочните ефекти от политическата криза могат да са по-сериозни, включително поставяне под съмнение на пътя към присъединяване към еврозоната и предвидимостта на цялостния данъчен модел.
Области, в които и двете държави имат много общо са нивото на инфлация, бюджетният дефицит (планиран между 4 и 4,5% и за двете държави), географската близост до войната в Украйна и съотношението на бежанци към населението – което е около 3% от населението на Естония и около 1,3% от това на България (30 000 бежанци в Естония и около 100 000 в България) според данните на ОИСР.
Кметът е описал проблема в писмо, изпратено до МРРБ и Областния управител на Велико Търново.