АБОНАМЕНТ ЗА НОВИНИ [X]
Търговският баланс на България за октомври 2023 г. е отрицателен в размер на 442,5 млн. евро при дефицит от 792,2 млн. евро през октомври 2022 г., съобщава Българската народна банка (БНБ).
Посланикът също така заяви, че двете страни са в активна дискусия за планирания от Русия газопровод "Силата на Сибир 2", в това число за технологиите, бизнеса и начина на сътрудничество, се казва в интервюто, публикувано на уебсайта на китайското посолство.
През 2022 година нетната инвестиционна позиция на ЕС спрямо останалата част на света е останала относително стабилна с понижение от 0,8 на сто спрямо 2021 година.
Външнотърговското салдо (износ FOB - внос CIF) на България с трети страни през периода януари - октомври 2023 г. е отрицателно и е в размер на 5 901.5 млн. лева. През октомври 2023 г. външнотърговското салдо (износ FOB - внос CIF) с трети страни също е отрицателно и е на стойност 574.2 млн. лева.
Повече от 100 страни лобираха упорито за категорични послания в споразумението на КОП28 за "поетапно премахване" на употребата на петрол, газ и въглища, които по данни на ООН са източник на близо 90 процента от световните емисии на въглероден диоксид.
Въпреки положителния тренд на търговския оборот от последната година между двете държави, е необходимо разгръщане на всички възможни полета за сътрудничество в областта на земеделието. Двете страни изразиха готовност и да разгледат и обсъдят предложения проект на двустранен меморандум в областта на земеделието.
Освен енергийните въпроси, Путин се стреми да развие отношенията с държавите от Персийския залив като част от стремежа си да изгради глобални съюзи с незападни страни и да демонстрира това, което според него е неуспех на Съединените щати и техните съюзници да изолират Русия със санкции заради конфликта в Украйна.
България и още 21 страни заявиха позиция, че ядрената енергия има ключова роля за постигане на климатична неутралност до 2050 г. и се ангажират да работят заедно за насърчаване на глобално утрояване на капацитета на ядрената енергетика до 2050 г.
В 6 страни е регистриран по-висок дял на хората, които са живеели в собствени жилища - Румъния (95 на сто), Словакия (93 на сто), Хърватия (91 на сто), Унгария (90 на сто), Литва (88,6 на сто) и Полша (87,4 на сто). Всичките тези държави са от региона на Източна Европа, отбелязва Евростат.
Приходите, помощите и даренията по КФП към ноември 2023 г. са в размер на 60,1 млрд. лв. (86,5 на сто от годишния разчет). Данъчните постъпления по КФП нарастват номинално спрямо същия период на 2022 г. с 5 млрд. лв. (11,7 на сто), а неданъчните приходи и постъпленията в частта на помощите и даренията (основно грантове по програмите и фондовете на ЕС) - са по-малко с 1,4 млрд. лева.