АБОНАМЕНТ ЗА НОВИНИ [X]
Изненадващото решение на правителството да въведе данък от 40 на сто върху "сръхпечалбите", генерирани от банките заради високите лихви, доведе до срив на ценните книжа във финансовия сектор на борсата.
Според статистиката кредитите на нефинансовите предприятия в края на второто тримесечие на годината са 152 000 броя, като се увеличават на годишна база с 2,5 процента. Размерът им е 43,025 млрд. лева, което е увеличение с 8,5 процента на годишна база. Спрямо края на предходното тримесечие броят им намалява с 0,3 процента, а размерът им се увеличава с 2,3 процента.
Печалбата им за полугодието е 1,7 млрд. лв., което е с 672 млн. лв., или с 66% повече спрямо първите шест месеца на миналата година. Основната причина за това е нарастването на доходите на банките от лихви и такси.
С повече от 3000 подадени заявления за бюджет над 4 млрд. лв при наличен ресурс за около една четвърт от сумата, огромният интерес и осъзнатата необходимост от страна на собствениците са безспорен факт, посочват от Коалицията.
Данните показват значително забавяне на показателя, след като производството нарасна с 1 на сто в еврозоната през април и с 0,6 на сто в целия ЕС, отчетено спрямо март. В България на месечна база производството расте за първи път от ноември 2022 г., като за май т.г увеличението е 1,6 на сто
Активите на банковата система през първото тримесечие на 2023 г. нараснаха с 5.2 млрд. лв. (3.4%) и в края на март възлязоха на 160.6 млрд. лв. Спрямо края на декември 2022 г. се увеличиха балансовите кредити и аванси, както и размерът на позицията „пари, парични салда при централни банки и други депозити на виждане“, докато дълговите ценни книжа намаляха.
България ще е готова да влезе в Еврозоната, когато достигне поне 45-46% номинален БВП на човек от населението и 60-62% на вътрешното ценово равнище, в сравнение със съответните средноевропейски показатели, заяви проф.Гарабед Минасян от ИИИ на БАН.
Интересът към купуване на земя расте и доказателство е, че почти липсва първично предлагане, растат и цените. Ако през 2010 година декар земя е струвал средно 287 лева, то през 2022 цената вече е 2 787 лева.
Най-голямата причина за това са милиардите долари, които администрацията на президента Байдън "налива" в ядрено развитие чрез Закона за намаляване на инфлацията (IRA). Администрацията направи ядрената енергия допустима за същите данъчни кредити като ВЕИ в лицето на вятърната и слънчева енергия.
В тях влизат построените след 2010 г., и вече обновените сгради. 90 % от необновеният жилищен фонд е с най-лоши енергийни характеристики. Това съобщи на дискусия за зеления преход инж. Тодор Андонов, член на Изпълнителното бюро на Камарата на строителите в България.