АБОНАМЕНТ ЗА НОВИНИ [X]
Бъдещето на офиса ще включва работодатели, които ще дават все по-голям приоритет на здравето и психическото благополучие на служителите, а традиционният офис ще има основна роля за социално взаимодействие, сътрудничество и иновации.
Повече от 70% от служителите искат да запазят възможността си да работят от разстояние, а 66% от хората, които взимат бизнес решения, планират да реорганизират физическото офис пространство, за да отговаря по-добре на нуждите на хибридната работна среда.
По думите на кмета Ивайло Крачолов вече се вижда инвестиционен интерес към Чирпан, особено след икономическия форум преди три месеца. За този период общината е потърсена от няколко инвеститори, които искат да реализират проектите си тук.
Eвропейските синдикати призовават за праг на достойнство за законоустановените минимални заплати, определен на 60 процента от медианната заплата и 50 на сто от средната заплата във всяка държава членка.
Именно в отговор на това търсене flex офисите, или така наречените гъвкави пространства, излязоха на преден план. Те изпревариха нововъзникващите бизнес нужди, като същевременно насърчиха смисления диалог и взаимодействие между култури, идеи и хора.
Борда на директорите на ББР е от 4 души. Един от тях е Цанко Арабаджиев, който общо получава възнаграждение от 45 хил. лв., Владимир Георгиев е със заплата от 15 650 лв. плюс още приходи от 3000 лв., Живко Тодоров е вземал по 24 650 лв. месечно и т.н.
Данните са от поредицата публикации "Икономически данни - България" на Germany Trade and Invest (GTAI), която се актуализира два пъти годишно - през май и ноември, и предоставя информация за икономическата ситуация, растежа на БВП, инфлацията, средната работна заплата, безработицата и т.н.
Заплаща се и клас прослужено време, както и всеки час наднормен труд. Ако медицинската сестра е с 15-годишен стаж, месечната й заплата достига 3000 лева, а 35 дни е платеният годишен отпуск.
Правилната реорганизация на офис пространствата е основен двигател на сделките през третото тримесечие на 2021 г., сочи докладът на консултантската компания Cushman & Wakefield Forton.
"Никой няма да ни пусне от 1 януари 2024 година в Еврозоната с мизерна минимална заплата по-малка от 500 евро", заяви лидерът на КНСБ Пламен Димитров. Формално няма такова изискване, но реално прибалтийските страни преди влизането в Еврозоната са регистрирали ръст от по 20% на МРЗ.