АБОНАМЕНТ ЗА НОВИНИ [X]
В момента се наблюдават 747 от 850 контейнера в Монтана. Посредством мобилно приложение всеки от гражданите ще може да научи през телефона си кой контейнер е пълен и кой празен и къде да изхвърли своите битови отпадъци.
Финансирането е над 1 845 000 лв. и е осигурено в рамките на Българо-щвейцарската програма за сътрудничество. "Основната ни цел е опасните отпадъци да не отиват в съдовете за битова смет и да не замърсяват Регионалното депо за неопасни отпадъци", уточнява зам.-кметът Боян Тодоров.
Санкцията за физическите лица е от 200 до 500 лв., а за юридическите от 1000 до 3000 лв. Там, където нарушителите не може да бъдат открити ще премахнем неправомерно струпаните отпадъци за сметка на бюджета, подчерта Терзийски.
На България се падат средно по 435 кг отпадъци на човек. Най-малко боклук е генериран в Румъния – 272 кг, следвана от Полша (315 кг) и Чехия (344 кг).
Най-ниско заплащане има в "Административни и спомагателни дейности" - 723 лева,"Финансови и застрахователни дейности" - 740 лева,"Операции с недвижими имоти" - 781 лева, под 800 лева в "Доставяне на води, канализационни услуги, управление на отпадъци и възстановяване".
Решението на МОСВ от 2016 г. за одобрение на осъществяването на инвестиционното предложение за изграждане на Национално хранилище за погребване на ниско- и средноактивни радиоактивни отпадъци (НХ РАО) е в сила и няма пречки за изграждането на хранилището.
Върховният административен съд отхвърли жалбата срещу изграждането на Национално хранилище за ниско- и средноактивни радиоактивни отпадъци.
Съоръженията за събиране на подобни отпадъци са специално изработени по поръчка на „Кроношпан”. До момента са събрани и предадени за рециклиране шест контейнера с дървесни отпадъци с общо тегло над 20 тона.
Хърватия и Словения имат задължението да се погрижат за радиоактивните отпадъци от общата за двете страни АЕЦ Кръшко до 2023 г. Словения планира от няколко години да изгради общо хранилище за ниско и средно радиоактивни отпадъци от АЕЦ Кръшко във Върбина, близо до Кръшко, но Хърватия не е съгласна.
Много се работи по разделното събиране на отпадъци в градовете. Какво обаче се случва в българските села, каква е краткосрочната, а средносрочната дейност на Екопак България там? За това разговаряме с Тодор Бургуджиев, изпълнителен директор на компанията.