АБОНАМЕНТ ЗА НОВИНИ [X]
Прогнозата им е, че публичният дълг вероятно ще достигне нива от около 30% от БВП в края на периода, но това едва ли ще окаже съществено влияние върху икономическата активност и инфлацията.
Глобалната инфлация все повече укрепва позициите си, което повдига опасения, че понижаването й може да бъде по-трудно. За това алармира пред Ройтерс Николай Танген, ръководител на Норвежкия суверенен фонд, най-големият подобен фонд в света, управляващ активи за 1,4 трилиона долара.
„Миналата година имахме държавен дълг 78 процента от БВП, сега вече сме на 68,4 процента. Предотвратихме растежа на инфлацията - вече се движи надолу и се спуска до 6,5 процента", заяви премиерът Андрей Пленкович.
Интерес към емисията са проявили 208 инвеститори, подали заявки за 7,3 млрд. евро, каза тогава служебният министър на финансите Росица Велкова. Тогава тя обясни, че парите ще бъдат използвани за плащане по дълг на държавата в размер на 3 млрд. лева.
Брутният външен дълг за 2022 е 43,915 млрд. евро, което е ръст с 5,8% на годишна база. В края на януари краткосрочните задължения са 8,203 млрд. евро и за една година се увеличават с 1,411 млрд. евро (20,8%).
Перспективата остава стабилна благодарение на поддържаната от общината политика за нисък пряк дълг и разумни нива на ликвидност, компенсирайки по този начин променливостта на приходите.
В закона за бюджета за 2023 г. правителството е планирало, че в края на годината общият държавен дълг ще възлиза на 53,3% от БВП. Според Моравецки обаче в края на декември дългът ще достигне само 49-50% от БВП.
Според експресните оценки на НСИ през четвъртото тримесечие на 2022 г. БВП е нараснал с 2,1% на годишна база. Отчита се ускоряване на растежа на крайното потребление до 4,7%, понижаване на инвестициите в основен капитал с 3,3%, повишение в износа със 7,2%.
Когато Хърватия влезе в еврозоната през лятото, повишиха ѝ кредитния рейтинг с една или с две стъпки. Това намали с 1 % лихвите по държавния дълг и доведе до спестявания. За България това биха били спестявания, с оглед на взиманите държавни дългове, от около 200-250 млн.лв.на година“, обясни Пеканов.
Тя възлиза на 1,64 трилиона крони (164,4 милиарда долара) за 2022 г., което слага край на три поредни години от сериозен ръст. Предишната голяма загуба на фонда датира от 2008 г., когато той се раздели с 633 милиарда крони.