АБОНАМЕНТ ЗА НОВИНИ [X]
Най-голям спад на месечна база има в Унгария (-5,6 на сто), Словения (-2,5 на сто) и Литва (-2,3 на сто). В страните, за които има данни, най-голям ръст на индикатора се отчита в Полша (4,6 на сто), Латвия (3,3 на сто) и Румъния с 0,7 на сто.
За обществения сектор средното месечно възнаграждение е 1633 лв., а за частния - 1441 лева. Според анализа през второто тримесечие на годината средната месечна работна заплата за област Плевен нараства с 12,5 на сто в сравнение с второто тримесечие на миналата година.
Проучване на агенция ИНСА (INSA), публикувано във всекидневника "Билд", разкрива, че 52 на сто от германците са на мнение, че е по-добре да се живее на социални помощи, отколкото да се работи на минимална заплата. В Германия минимумът е 12,4 евро на час или 1450 евро месечно.
Това е причината южнокорейските синдикати да настояват за увеличаване възрастта за пенсиониране. По този начин хората ще имат още няколко години, през които да получават заплата, преди да трябва да си търсят друга работа, с която да допълват ниските си пенсии.
България (30 на сто), Хърватия (35 на сто), Полша (38 на сто), Гърция (39 на сто) и Румъния (40 на сто) са страните в ЕС с най-нисък дял на хората, използващи свързана с интернет телевизия.
Те могат да бъдат използвани за финансиране на различни възможности за обучение на безработни и на заети лица. Част от схемите вече са отворени за кандидатстване за работодатели, включително и от петте региона в Североизточна България, заяви министър Шалапатова.
Планираното законодателство за увеличение на минималната работна заплата с процент от средната брутна заплата за страната ще създаде зони и сектори, в които работниците ще загубят мотивацията си да дават най-доброто от себе си.
В Министерския съвет ще бъде създадена експертна работна група, която ще координира всички необходими дейности от страна на държавата за осигуряване на поетапен преход на рафинерията в Бургас към преработката на неруски петрол.
Спадът на бизнес активността е особено осезаем в сектора на услугите, който е водещ в страните от еврозоната. Продължава забавянето и на икономическата активност в промишления сектор, но той показва признаци на известно възстановяване, посочва Ройтерс.
България в последните няколко години, съответно и в бъдеще, изпитва и ще изпитва системен недостиг на маслодайни култури, собствено производство (средна реколта слънчоглед от 2 млн. тона слънчоглед годишно) заради непрекъснато увеличаващия се преработвателен капацитет в страната (към момента 3,5 млн. тона годишно за маслодобив и 1 млн. тона за производство на белен слънчоглед).