АБОНАМЕНТ ЗА НОВИНИ [X]
Спрямо юли миналата година средната нетна работна заплата за юли 2023 г. е номинално по-висока с 12 на сто, а реално с 9 на сто.
След увеличаването на минималната заплата до 4242 злоти (915 евро) на месец от началото на 2024 г., минималните ставки ще бъдат повишени и до 4300 злоти (927 евро) през юли 2024 г.
Нека първо припомним как работи нововъведеният механизъм. Той въвежда изискването на ЕК за определяне на минималното заплащане като 50% от средната заплата или 60% от медианната.
За обществения сектор средното месечно възнаграждение е 1633 лв., а за частния - 1441 лева. Според анализа през второто тримесечие на годината средната месечна работна заплата за област Плевен нараства с 12,5 на сто в сравнение с второто тримесечие на миналата година.
Проучване на агенция ИНСА (INSA), публикувано във всекидневника "Билд", разкрива, че 52 на сто от германците са на мнение, че е по-добре да се живее на социални помощи, отколкото да се работи на минимална заплата. В Германия минимумът е 12,4 евро на час или 1450 евро месечно.
Това е причината южнокорейските синдикати да настояват за увеличаване възрастта за пенсиониране. По този начин хората ще имат още няколко години, през които да получават заплата, преди да трябва да си търсят друга работа, с която да допълват ниските си пенсии.
Търговията на дребно в три европейски държави - Ирландия, Дания и Норвегия, регистрира спад през юли, съобщава ДПА. Спадът в Ирландия и Норвегия е за трети пореден месец, а в Дания е отчетен спад след растеж през юни.
Планираното законодателство за увеличение на минималната работна заплата с процент от средната брутна заплата за страната ще създаде зони и сектори, в които работниците ще загубят мотивацията си да дават най-доброто от себе си.
През първото тримесечие на 2023 г. Евростат отчита намаление на емисиите в почти всички страни в ЕС. Изключение правят Ирландия, където е регистриран ръст на емисиите от 9,1%, Латвия с ръст от 7,5%, Словакия с 1,9%, Дания с 1,7%, Швеция с 1,6% и Финландия с 0,3%.
България в последните няколко години, съответно и в бъдеще, изпитва и ще изпитва системен недостиг на маслодайни култури, собствено производство (средна реколта слънчоглед от 2 млн. тона слънчоглед годишно) заради непрекъснато увеличаващия се преработвателен капацитет в страната (към момента 3,5 млн. тона годишно за маслодобив и 1 млн. тона за производство на белен слънчоглед).