Ръст на парниковите емисии в ЕС

През първото тримесечие на 2023 г. емисиите на парникови газове от икономиката на Европейския съюз достигат 941 млн. т или с 2,9% повече в сравнение със същия период на 2022 г., сочат данните на Евростат.

Повишението на емисиите съвпада с увеличение от 1,2% на БВП на Съюза през първите три месеца на 2023 г. спрямо същото тримесечие на 2022 г. През първите три месеца на т. г. най-големият дял от парниковите газове се пада на домакинствата – 24%. Следват производството с 20%, снабдяване с електричество и газ с 19%, земеделие с 13% и транспорт и складова дейност с 10%.

Според данните в сравнение с първото тримесечие на 2022 г. намаление на емисиите има в 5 от 9 икономически сектора. Най-голям спад е отчетен при снабдяването с електричество и газ – 12,3%, докато секторът с най-голямо увеличение на емисиите е транспорт и складова дейност – 7,2%.

През първото тримесечие на 2023 г. Евростат отчита намаление на емисиите в почти всички страни в ЕС. Изключение правят Ирландия, където е регистриран ръст на емисиите от 9,1%, Латвия с ръст от 7,5%, Словакия с 1,9%, Дания с 1,7%, Швеция с 1,6% и Финландия с 0,3%. Същевременно БВП на тези страни също отчита растеж.

Най-голямо понижение на емисиите на парникови газове е отчетено в България – с 15,2%, следвана от Естония – с 14,7% и Словения – с 9,6%. Само шест от 21-те държави в ЕС, в които е регистрирано понижение на емисиите през първото тримесечие на 2023 г., отчитат и спад в БВП.

Това са Чехия, Естония, Литва, Люксембург, Унгария и Полша. Това означава, че 15 държави в ЕС, а именно Португалия, Хърватия, Белгия, Малта, Франция, Испания, Нидерландия, Германия, Австрия, Румъния, Италия, Кипър, Гърция, Словения и България, са успели да редуцират емисиите си, докато постигат ръст на БВП.