Пазарът на необслужвани кредити у нас

Българите плащат задълженията си все по-съвестно през първите 6 месеца на 2025
година. Плащаемостта за периода януари-юни расте с 38% спрямо първото полугодие
на 2024 година. Това показват данните на  Асоциацията за управление на вземания
/АУВ/ в България.

„Наблюдаваме трайно изменение в поведението на потребителите у нас.
Динамиката в растящото кредитиране през последните години, предизвикана от
ниските лихви и сериозния икономически подем в страната, подтикна дори най-
консервативните групи хора да се замислят за външно финансиране.

По този начин
се измени нагласата към кредитния продукт – той вече не се асоциира с просрочие
в степента, в каквато това бе така преди 5-10 години. Българите привикват да
живеят с кредит, да го разглеждат като инструмент за подобряване на
качеството на живот и да го използват разумно, като го погасяват редовно”,
коментира Лилия Димитрова, председател на АУВ.

Банките продължават да бъдат основен кредитор у нас, заемайки 35% от общия обем
дългове, сочат още данните. Небанковите финансови институции успяват да ги
настигнат, заемайки същия дял.

На трета позиция в разпределението на кредиторите
се нареждат телекомите – 18%. Делът на затрахователните и лизинговите компании,
както и на комуналните дружества, остава пренебрежимо нисък.

Разпределение на кредиторите

„Възрастовата граница на хората, които изпадат в просрочие, става все по-ниска
– масово това са хора под 30 години, а много често - дори под 25-годишна възраст.
Изменя се и друга характеристика в профила на длъжника – той вече не е от малък
областен град.

Заради миграцията към София, Пловдив, Варна и Бургас, основният
дял от заемите се теглят в 4-те големи града, респективно и задлъжнелите лица
най-често са оттам”, пояснява Димитрова.

Средният размер на продадените потребителски кредити за цялата 2024 година е
909 лева на фона на 1324 лева в предходната 2023 г.

„Средният размер на необслужвания кредит през последните години търпи
устойчив спад. Причината е, че в просрочие изпадат предимно потребителски
необезпечени кредити, които са с малка дължима сума, докато ипотечните
кредити към момента се обслужват до голяма степен”, казва Райна Миткова, зам.-
председател на АУВ.

С 46% намалява възложеният дълг през 2024 година, сочат още данните на
Асоциацията.

„Това са случаи, които финансовите институции аутсорсват като процес на
събиране към компаниите от Асоциацията. За периода той е общо 165 млн. лева,
докато през 2023 година достига 308 млн. лева. Устойчив тренд е по-ранната
продажба на необслужвани кредити, за сметка на тяхното извънсъдебно
събиране”, коментира Лилия Димитрова.

Изкупеният дълг остава без съществени промени – през 2024 г. той е 545 млн. лева, а през 2023 година – 523 млн. лева.

Съществено е повишението на просрочията на пазара на междуфирмена
задлъжнялост. От едва 15 млн. лева през 2023 година, към края на 2024 г. тя вече е
122 млн. лева.

Това се дължи на факта, че компаниите все по-често започват да
използват компании за управление на вземания и то на все по-ранен етап от
просрочието. Забелязва се по-добра информираност сред бизнеса за това какво и кога
трябва да се направи, така че от една страна да защитят вземанията си, а от друга – да
избегнат неплащания в бъдеще.

Все повече усилия за извънсъдебно събиране полагат компаниите членки на
Асоциацията.
„В разговорите си с потребителите се стремим да ги насърчим да не стигат до
събиране на задълженията по съдебен ред. Това единствено усложнява и забавя
процеса, а накрая и го оскъпява, при това за самия клиент”, пояснява Лилия
Димитрова.