АПИ 2020–2025: Милиарди по пътя, малко път на терен

Институт по пътна безопасност

Как лошото управление, инфлацията и политическата парализа превърнаха инфраструктурата в скъп застой.

Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ) е най-големият публичен инвеститор в България. Само за периода 2020–2025 г. през нея преминаха над 12 млрд. лв. публични средства. Въпросът обаче остава неудобен и до днес:

Колко път реално получи държавата срещу тези пари?

ЕРА НА ТУРБУЛЕНЦИЯ (2020–2023): КАК СЕ СЪЗДАВА ИНФРАСТРУКТУРЕН ДЪЛГ

Периодът започва с фискална илюзия. През 2020 г. АПИ харчи над 2,5 млрд. лв., основно за АМ „Хемус“ и Видин–Ботевград, чрез масово използване на „ин хаус“ процедури и постановления на Министерския съвет в последните седмици на годината.

Резултатът:

• милиарди платени аванси;

• договори без осигурено финансиране за следващите години;

• скрит дефицит, който избухва през 2021 г.

След политическата смяна държавата открива дупка от 2,5 млрд. лв. по договори за текущ ремонт и поддръжка, възложени без обществени поръчки. Плащанията са спрени, секторът блокира, стига се до абсурда АПИ да няма договори за зимно поддържане.

През 2022–2023 г. идва вторият удар — инфлацията. Цените на битума, стоманата и цимента скачат, фирмите отказват да работят по стари цени, а държавата оцелява с удължителни бюджети.

Физическият напредък по „Хемус“ е почти нулев.

2025 Г.: ПАРИ ИМА, ПЪТЯТ ОЩЕ ГО НЯМА

Отчетът за 2025 г. показва финансово отрезвяване, но не и инфраструктурен пробив.

Приходен пробив

• Тол такси: ~763 млн. лв. (вкл. CO₂ компонент)

• Винетки: ~314 млн. лв.

Съотношението тежкотоварен/лек трафик вече е над 2,5:1 — закъснял, но правилен ход. Тол системата реално започва да издържа поддръжката на пътищата.

Разходен проблем

Общите разходи на АПИ през 2025 г. са около 2,44 млрд. лв., от които:

• 1,2 млрд. лв. за строителство и основни ремонти

• 680 млн. лв. за текущо поддържане

• над 100 млн. лв. за електронни системи

Ключовият проблем:

Голяма част от тези пари не купуват нови километри, а покриват стари грешки.

„ХЕМУС“ – ХРОНИКА НА ЕДИН ПРОВАЛ

Въпреки стотиците милиони:

• само един участък е напълно завършен;

• други са между 40% и 60%;

• сложните съоръжения изостават критично.

Причината не е липса на средства, а моделът „ин хаус“, който:

• блокира конкуренцията;

• раздаде аванси без контрол;

• направи развалянето на договори практически невъзможно.

Реалистичният срок вече е 2028–2029 г., с продължаващо оскъпяване.

ИНДЕКСАЦИЯТА – СКРИТИЯТ ДАНЪК

Методиката за индексация позволява 50–70% увеличение на цените по стари договори.

Резултатът:

• с 1 млрд. лв. през 2025 г. се строи по-малко, отколкото с 1 млрд. през 2020 г.;

• бюджетът плаща цената на забавянето от предишните години.

ОДИТИТЕ: КОНТРОЛ СЪС ЗАКЪСНЕНИЕ

Докладите на Сметната палата за 2024–2025 г. показват напредък, но и:

• нарушения при обществени поръчки;

• съмнителни ангажименти, близки до квази-държавен дълг;

• материали, изпратени до прокуратурата и АДФИ.

ИЗВОДЪТ

АПИ през 2025 г. вече не е касичка без контрол. Но тя все още плаща сметките на миналото, вместо да строи бъдещето. Пари има. Пътят изостава.

КАКВО ТРЯБВА ДА СЕ ПРОМЕНИ

• Многогодишен бюджет, защитен от политически цикли

• Пълна прозрачност на договори и плащания в реално време

• По-евтина и по-ефективна тол система

• Проектна готовност преди строителство, не след него

Без това България ще продължи да инвестира милиарди – и да се движи на първа предавка.