Нормандска четворка търси решение за Украйна

Ангела Меркел, Франсоа Оланд, Владимир Путин и Петро Порошенко планират да се срещнат в сряда в Минск, за да обсъдят украинската криза, съобщи говорителят на германдския канцлер Щефан Зайберт. В телефонен разговор четиримата лидери са се договорили да проведат среща в Нормандски формат в сряда в столицата на Беларус. Зайберт уточни, че представителите на сеператистките области в Украйна, на ОССЕ и Русия също трябва да се срещнат в Минск до сряда.

Порошенко се срещна с лидерите на Франция и Германия в четвъртък, а на следващия ден Франсоа Оланд и Ангела Меркел преговаряха с Владимир Путин в Москва. Подробности за предложенията и дискусиите не бяха разкрити, но от пресцентъра на руския президент обещаха публикуване на общ документ.

Продължават международните усилия за намиране на мирно решение на кризата в Украйна. Американският държавен секретар Джон Кери отрече Вашингтон и Брюксел да са разединени в позициите си по украинската криза. Изявлението на Кери на конференцията за сигурността в Мюнхен беше по повод критиките на американски сенатори, че Германия и други европейски страни се противопоставят на въоръжаването на украинската армия.

Външният министър на Русия Сергей Лавров заяви по време на среща в Мюнхен с държавния секретар на САЩ Джон Кери, че плановете на Вашингтон за доставка на военна техника и въоръжение за Киев са изпълнени с непредсказуеми последствия и заплашват да провалят мирните усилия за Югоизточна Украйна.

Лавров и Кери са отбелязали, че политическият път за уреждане на конфликта няма алтернатива.

Върховният представител на ЕС за външната политика Федерика Могерини също заяви, че не съществува друго решение на кризата освен дипломатическото.

Германският външен министър Фран-Валтер Щайнмайер разкритикува изявлението на руския си колега Сергей Лавров, който обвини Европа и Съединените щати, че подклаждат конфликта в Донбас. Според Щайнмайер до момента Русия не допринесла за решаването на украинската криза. Германският първи дипломат очаква съвсем скоро да има яснота около изгледите за успех на новия мирен план за Украйна, съобщи ДПА.

Източник от американския Държавен департамент информира,че френско-германската инициатива се основава на мирните договорености от Минск. Тя ще съдържа повече детайли за прилагането и графика на евентуалното бъдещо споразумение. Новото е, че, освен повече детайли по прилагането на споразумението има и по-подробна пътна карта за графика, уточнява източникът.

Въпросът за федерализацията на Украйна и автономията на отделни региони трябва да се решават на национален референдум, обяви президентът Петро Порошенко.

Германският канцлер Ангела Меркел заяви, че не е сигурно дали планът за мир в Украйна, който представиха с френския президент Оланд на Владимир Путин ще успее. Според Меркел обаче си заслужава да се опита. Най-малкото го дължим на хората, засегнати от конфликта, каза Меркел на конференцията по сигурността в Мюнхен. Тя отново се противопостави на идеята за въоръжаване на украинската армия и подчерта убедеността си, че кризата няма военно решение.

Българската позиция

"През 2014 година средата за сигурност в Европа се промени драстично. Намираме се в нова фаза на развитие, която бих нарекъл "Студен мир". Мир, защото никой не иска война и никой не иска да се връща обратно към времето на Студената война. Този мир, за съжаление, е "студен", защото се използват способи от времето на Студената война, а и от периоди преди нея - политика на велики сили и на периферия между тях, която се надявахме отдавна да е останала в миналото, на промяна на граници със сила и на невиждана пропагандна война". Това заяви президентът Росен Плевнелиев в изказването си пред участниците в 51-вата Мюнхенска конференция по въпросите на сигурността. Държавният глава взе участие в Президентския дебат на Конференцията, заедно с колегите си от Украйна, Литва и Финландия.

Пред участниците във форума на високо равнище в баварската столица българският президент открои три основни предизвикателства пред европейския модел на сигурност, установен след края на Студената война, които произтичат от кризата в Украйна.

Президентът определи периода на кризата в Украйна от началото на 2014 година, като нова фаза на развитие в отношенията - от "Студена война" към "Студен мир". "В тази нова фаза на "Студен мир" замразените конфликти са даденост - в Грузия, в Приднестровието, в Нагорни Карабах. На път ли сме да видим още един замразен конфликт в Украйна и това решение ли е за хората, които живеят там? Ежедневните убийства и насилието добро решение ли са за хората в Източна Украйна? Това ли им предлагаме? Ако наистина мислим за хората в Източна Украйна, не трябва да се търси замразяване на конфликта, а намирането на решение, което минава през спазването на Минските споразумения", категоричен беше държавният глава. "Вярвам, че в Европа има реална заплаха и достатъчно доказателства за воденето на хрибридна война и за изпълнението на стратегия за създаване на замразени конфликти. Това е поредното доказателство, че, за съжаление, се намираме в нов етап на "Студен мир", допълни Росен Плевнелиев.

Според президента, второто основно предизвикателство пред сигурността в Европа е свързано с неспособността на руската държава, общество и икономика да се приспособят към процесите на глобализация и на интеграция. "Бъдещето не идва по газопроводи, а чрез ефективност, устойчиво развитие и иновации, а не чрез използването на енергията като оръжие. Решението днес, въпреки съпротивата на Русия, е да продължим процеса на интеграция, да продължим работата по споразумения за свободна търговия, либерализиране на пазарите на ток и газ и създаването на енергийни борси, където енергията се търгува свободно и на пазарни цени", каза Росен Плевнелиев. Президентът отново призова за свързване на енергийните мрежи чрез ускорено изграждане на интерконекторни газови връзки и апелира за диверсификация и либерализация на енергийните доставки.

Пред участниците в Конференцията президентът определи противопоставянето от страна на Русия на европейския модел и ценности като третото основно предизвикателство пред сигурността. "Русия не иска война, никой не иска война. Но сме свидетели на ясен процес на противопоставяне - на санкции, на хибридна и на безпрецедентна пропагандна война в Европа", заяви още президентът Росен Плевнелиев в Мюнхен.

"Преди 25 години Берлинската стена падна и Европа започна да пише история. Демокрацията се разпространи на Изток. Бившите комунистически държави станаха демократични и свободни. Европа се превърна в най-голямата икономика на света и в глобален лидер. Европа обаче трябва да се събуди, защото през последните години губим посока и задълбаваме в собствените си проблеми, пишем по-скоро бюрократични правила, отколкото история. Но ако спрем да правим история, някой друг ще я прави вместо нас. Нека повярваме, че живеем в исторически времена и да останем единни в защитата на собствените си ценности, призова българският президент от трибуната на престижния световен форум.

Източник: БНР, president.bg