АБОНАМЕНТ ЗА НОВИНИ [X]
Активите на банковата система през първото тримесечие на 2023 г. нараснаха с 5.2 млрд. лв. (3.4%) и в края на март възлязоха на 160.6 млрд. лв. Спрямо края на декември 2022 г. се увеличиха балансовите кредити и аванси, както и размерът на позицията „пари, парични салда при централни банки и други депозити на виждане“, докато дълговите ценни книжа намаляха.
До 38,21 на сто през юни – най-ниското равнище за последната година и половина, потребителските цени през юни са се повишили с 3,92 на сто спрямо предишния месец. През май бе отчетена годишна инфлация от 39,59 процента.
Инфлацията на потребителските цени постепенно ще отслабва през следващите тримесечия и очакванията са тя да бъде 9,8 на сто средногодишно през 2023 г., в сравнение с 11,1 на сто в доклада от преди три месеца.
Най-голямата причина за това са милиардите долари, които администрацията на президента Байдън "налива" в ядрено развитие чрез Закона за намаляване на инфлацията (IRA). Администрацията направи ядрената енергия допустима за същите данъчни кредити като ВЕИ в лицето на вятърната и слънчева енергия.
Междувременно и в Португалия се отчита забавяне при нарастването на потребителските цени през юни на фона на понижаване на разходите за енергия, сочат публикуваните днес предварителни официални данни.
Най-високи нива на цените са отчетени в Ирландия (146% от средното за ЕС), Дания (145%) и Люксембург (137%). Най-ниско е равнището на цените в Румъния (58%), България (59%) и Полша (62%).
Лихвата по едногодишните кредити за първокласни кредитополучатели е намалена с 10 базови пункта от 3,65 процента до 3,55 процента, а лихвата по петгодишните кредити за първокласни кредитополучатели - също с 10 базисни пункта, от 4,3 процента до 4,2 процента.
Инфлацията, базирана на хармонизирания индекс на потребителските цени, се е забавила до 8 на сто през май спрямо 8,6 на сто през предходния месец. Годишният темп е коригиран към понижение спрямо 8,1 на сто.
Наскоро приетият Закон за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност ще даде възможност за даряване на храни на стойност около 130 милиона KM годишно на тези, които не могат да си ги позволят.
Новият закон трябва да регулира заетостта на граждани извън ЕС в Унгария. Според сайта на парламента, 135 депутати са гласували "за" проектозакона, представен от финансовия министър Михай Варга, 47 народни представители са гласували "против", а 10 души от опозицията са се въздържали.