АБОНАМЕНТ ЗА НОВИНИ [X]
Световният растеж за следващата година ще бъде под 2%, както беше през 2001 г., 2008 г., 2009 г., и 2020 г. Макар че прогнозите бяха начертани в посока спад за всички региони по света, Европа е тази, чиито перспективи се влошиха най-много.
Решението на Естония, което е отстъпление от усилията на страната постепенно да се откаже от силно замърсяващите горива, отразява това, което се случва в много страни от Европейския съюз.
Банките увеличават своите финансови резерви на фона на опасенията, че агресивното повишаване на основния лихвен процент от страна на Управлението за федерален резерв (УФР) на САЩ, което цели да бъде овладяна високата инфлация, ще тласне икономиката на страната към рецесия, отбелязва Ройтерс.
На предстоящото заседание на Управителния съвет на институцията на 27 октомври може да бъде взето решение за ново повишение от 0,75 пункта на основната лихва, както стана през септември. Това се посочва в изявления на банкери от еврозоната и наблюдатели.
Индексът на "Сентикс", който измерва инвеститорското доверие, пада от -31,8 пункта през септември до -38,3 пункта през октомври. Това е най-ниското му равнище от май 2020 г. То е и под прогнозата, че индексът ще достигне ниво от -34,7 пункта през октомври.
Налице е 60 на сто вероятност за рецесия в блока в рамките на една година, се посочва в проучване на Ройтерс от миналия месец,а прогнозните индикатори Пи Ем Ай също рисуват мрачна картина.
Очаква се Германия да бъде първата голяма европейска икономика, която ще изпадне в рецесия догодина с прогнозен икономически спад от 0,7 на сто.
Евентуалното съживяване на икономическия растеж ще зависи "в решаваща степен от по-нататъшната динамика на цените", прогнозират банкери. "Инфлацията скоро ще достигне своя връх. Но този връх все още не е достигнат", казат те.
Инфлацията подкопава покупателната способност на парите, което стимулира инвестициите в материални активи като злато. Инвестиционно злато, кюлчета и монети си остава една от най-предпочитаните инвестиции сред българите.
Испания с 15 773 км, Германия (13 192 км), Франция (11 660 км), най-малко имат Естония (200 км), Литва (400 нм), Словакия (521 нм) и Словения (616 км), България заема петата позиция сред страните с най-малка магистрална мрежа, като през 2020 г. тя е била 806 километра.